С председателя на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) Жана Величкова разговаря Катя Джатова

 Г-жо Величкова, какви са показателите за развитието на пазара на безалкохолни напитки през изминалата година?

Откакто започна икономическата криза, 2012 е първата година, в която се регистрира задържане на нивата на продажбите с лек ръст спрямо 2011 г. Потреблението е повишено с 2,4%, което е 36 млн. лв. Ръстът не е голям, но е знаков като качествен показател. През миналата година се забеляза и структурна промяна в пазара. Около 100 млн. л от потреблението в категорията „Бутилирана вода” са преразпределени в сегментите „Изворна” и „Трапезна” за сметка на минералната. Това е следствие от липсата на стимулираща държавна политика по отношение използването на минерална вода с питейни цели за бутилиране. Резултатът е наблюдаваното прекратяване на значителна част от сключените концесионни договори за ползване на минерална вода. Изворната вода регистрира ръст от около 42%. Тези 100 млн. л, сравнени с общата консумация на бутилирана вода, която е около 650 млн. л, са показателни, че бизнесът се насочва към други сегменти.

При газираните напитки също има ръст. През 2012 г. българинът е консумирал годишно с 4 л повече газирани напитки, а делът на категорията е нараснал с 0,4%. Забелязват се предпочитания към различни плодови вкусове, освен т.нар. колови, като ръстът в потреблението при тях е 9,7%, което е много по-висок показател от средния за категорията. Другият отличаващ се продукт е лимонадата, която бележи ръст от 5,8%.

По отношение на соковете и нектарите тенденцията към спад на консумацията е ясно изразена през последните няколко години. 2012 г. се различава с това, че спадът е много по-малък – 0,7%, или средно българинът годишно консумира около 9–9,4 л. За сравнение: в Германия например консумацията на тази категория през 2011 г. е 34 л на човек, в Източна Европа – 14 л, а в Западна – около 24 л. Това показва, че по този показател нашият пазар изостава, причините за което са няколко. Първата, естествено, е ниската покупателна способност на населението, защото тези продукти са по-скъпи. Има и други фактори, свързани най-вече с промотирането на здравословното хранене и провеждането на кампании, които насърчават приема на плодове. У нас все още не се работи интензивно в тази посока. В България няма достатъчно производство на пресни плодове и зеленчуци. Това също е проблем. Например преди реформите страната ни е била лидер в производството на концентрат от ябълка. Днес мястото й е заето от Полша, но според мен можем да възстановим една традиция, след като вече сме доказали, че имаме климатични условия, специалисти и възможности.

Друг интересен момент през изминалата година е засилващият се интерес към категорията „Студен чай”, чийто ръст е 22,2% – около 6 млн. л. Много компании се ориентираха към търсенията на пазара и започнаха да предлагат различни миксове от вкусове. Категорията „Спортни и енергийни напитки” също отбелязва ръст. При спортните напитки ръстът в потреблението през 2012 г. е около 800 хил. л. Задоволяването на функционалните потребности на потребителите е другият двигател за развитието на безалкохолната индустрия в дългосрочен план. С две думи, индустрията е конкурентоспособна и развиваща се, така че сега идва възможността да се работи върху перспективата за разширяване на пазарите.

Има ли износ на продукти – родно производство?

Да, безалкохолната промишленост осъществява износ, но според мен някои продукти все още не са достигнали своя капацитет. Един от тях е водата, чийто износ през годините варира между 1,5% и 2%. Най-много износ и внос има в категорията „Сокове и нектари”. В тази категория у нас съществуват и традиции в производството. Соковете се произвеждат предимно от концентрати, а това са и продукти, които се търсят от потребителите.

През последните години към нашия бранш, както и към останалите храни, се наблюдава засилен интерес към предлагане на здравословни и разнообразни продукти, на който ние отговаряме. Производството и предлагането на сокове е сегмент с висока добавена стройност, който позволява вносът и износът да се развиват. Докато при бутилираната вода има вкусови характеристики, които изискват пазарът да свикне с тях и да ги хареса. Но това не става за една или две години, а за по-дълъг период от време.

Какъв е броят на действащите предприятия в безалкохолната промишленост у нас?

Регистрираните производители са около 200, но ефективно функциониращите са значително по-малко. Въпрос е не само фирмата да притежава регистрация, а и продуктите й да са на пазара. В тази индустрия като брой предприятия преобладават малките и средните, като продуктите на голяма част от тях са по-скоро с регионална значимост. Утвърдените производители и някои от официалните представители на безалкохолни напитки са членове на асоциацията и в този контекст броят на компаниите с осезаемо пазарно присъствие е около 50.

В световен мащаб това е една от найбързо развиващите се индустрии по отношение на иновациите. Какви нови продукти предстои да ни предложи безалкохолната промишленост у нас?

Иновации ще има по отношение на опаковките, както и в посока задоволяване на специфичните функционални потребности на потребителите. Те са отговор на съвременния начин на живот. Все пак наблюденията ни показват, че изцяло новите напитки имат краткосрочен живот, което означава, че традиционните напитки ще продължават да бъдат развивани и поддържани. Замразените концентрати все още са продукти, които не могат да се намерят на нашия пазар, но се ползват с вниманието на европейските потребители. По света непрекъснато се появяват различни иновативни предложения и е въпрос на време и на търсене от страна на нашия пазар за по-масовото им навлизане.

Какви са основните проблеми на бранша?

Факт е, че миналата година премина под ценовия натиск на ресурсите, които се използват в безалкохолната промишленост. Това са фактори, върху които не можем да въздействаме на ниво компания, бранш или държава. Един от тях е непрекъснатият ръст в цената на захарта в Европа. Той се корени в провежданата политика и квотния режим за производство на захар. Тази политика минимизира конкурентните предимства на всички европейски производители. У нас един такъв натиск се усеща по-осезаемо заради ниската покупателна способност на населението и малкия пазар.

Другият проблем, който се задълбочава и оказва влияние върху нашата индустрия, е продължителната политика на Европейския съюз (ЕС) по налагане на антидъмпингови мита върху вноса за материала РЕ Т, от който се правят опаковките. Четиринайсет години вече се наблюдава безпрецедентна концентрация на мерки по антидъмпитг и в момента те се преразглеждат на ниво ЕС. Това, което се забелязва през последните 2–3 години, е, че цената на материала в Европа расте с много по-високи тем пове спрямо останалите регионални пазари – средногодишно с около 20%. Индустрията не е в състояние да абсорбира този ръст с ниския марж в сектора. У нас няма производители на PET, а нарастването на цената на суровината допълнително затруднява нашия бизнес. Когато едно производствено предприятие подготвя ценовата си листа и я договаря с търговските си партньори, то не може да лавира и да предвижда как ще се промени цената на РЕТ, респективно на опаковките за периода. За да защитим интересите си, ние концентрирахме усилията си и работим върху идеята необоснованите регулаторни механизми да отпаднат. Факторите, които са от национално значение, също не са за подценяване.

На първо място това е бизнес средата. Проучване на АПБНБ в сектора „Минерална вода” показва, че у нас цената й като ресурс е най-висока в цяла Европа. Има държави, в които не се заплащат такси, а в други техният размер е много по-нисък. Засегнати са всички сегменти в сектора, тъй като таксата за водоползване през 2011 г. беше увеличена и днес ресурсът е по-скъп. Освен това върху концесионните такси, заплащани на държавата, се въведе облагане с ДДС. Разходите за единица продукт са много високи, а покупателната способност на населението е много ниска – това прави бизнеса много труден. Нашата организация влага много усилия и в следенето на етикетирането. Регулацията изисква цялата информация на етикета да бъде на език, който е достъпен за потребителите. Някои видове етикети обаче не отговарят на тези изисквания и затрудняват потребителите. А това също така е и форма на нелоялна конкуренция на местните продукти спрямо тези, които са внос и чиито етикети не са разработени за нашия пазар.

В момента Европейската комисия (ЕК) работи върху т.нар. Зелена книга, която ще установи нелоялните търговски практики между предприятията по веригата на доставки в търговията надребно. Вашата организация предостави ли становище по въпроса?

Взаимоотношенията с търговските вериги е една много болна тема за други браншове. Ние никога не сме били инициатори на дискусия, но и нашата организация, както във всички други сектори на производство на храни, беше помолена да попълни анкета във връзка с европейското проучване. Ясно е, че ЕС детайлно обследва темата и се очаква подготовка на пакет с регулации. Практиката на пазара показва, че има нужда да се помисли в тази посока.

Що се отнася до нашия бранш, също има върху какво да се работи. Има води, например трапезни, бутилирани под собствена марка на търговеца, на чийто етикет не е обозначен бутилировачът, защото не се изисква от нормативната уредба. Това хипотетично позволява на пазара да има два продукта с еднакви характеристики, предлагани под различни марки. А потребителят трябва да може да ги различава. Произвежданата под частен етикет вода може да е без уникална спецификация за характеристика на продукта, както и няма въведен и прилаган от страна на търговската верига контролен механизъм, чрез който да бъдат следени качествените му показатели. Тоест отговорността се носи единствено от производителя, а той дори не е обявен на етикета.

Няма никаква гаранция, че утре няколко производители няма да бутилират продукт под една марка и в случай че възникне проблем, той би могъл да се отрази еднакво негативно на всички. Това са важни въпроси, които трябва да бъдат дискутирани в бранша с участието на регулаторните власти и, разбира се, на търговските вериги.