Финансовата криза и тежката икономическа ситуация бяха сред основните теми в България през 2009 г. Оправданите финансови притеснения на потребителите, нарастващата безработица, междуфирмената задлъжнялост и рецесията белязаха и сектора на търговията надребно, въпреки че бързооборотните стоки бяха значително по-слабо засегнати в сравнение с други сектори, като кредитирането, недвижимите имоти и продажбите на автомобили например. Считано към декември 2009 г., официалните данни на министерството на труда и социалната политика сочат, че средната безработица за годината е била 7,59%, а към края на декември – 9,13%. За сравнение: тази година се очаква тя да достигне около 10%, а през 2008 г. Е била 6,27%. През юни 2009 г. Страната официално влезе в рецесия, след като националният статистически институт (нси) измери отрицателен ръст на бвп за две последователни тримесечия – през последната четвърт на 2008 г. И първата четвърт на 2009 г., когато спадът се е ускорил и е достигнал минус 5%. В началото на декември м.г. Министерството на труда и социалната политика предвиди, че ръстът на бвп за 2009 г. Ще бъде отрицателен – около минус 5,8%, а капиталовите инвестиции ще спаднат с 16,3%. В началото на януари 2010 г. Консултантската компания rge monitor прогнозира, че и през тази година вътрешният продукт на България ще продължи да спада – с около 1–2%, и евентуалното излизане от рецесията ще бъде много трудно. Като основни пречки компанията посочи очакваната висока безработица и просрочените кредити. След дефлацията в първата половина на 2009 г. Потребителските цени започнаха бавно да се качват и измерената от нси инфлация за периода ноември 2008 – октомври 2009 г. Бе 4,1%. Общата тенденция за по-ниски цени на хранителните стоки през 2009 г. Се запази, особено след драстичния им скок през 2008 г. Инфлацията през миналата година е била 0,6%, показват данните на нси, изнесени през януари 2010 г. Само през декември (на месечна база) пък е имало покачване на потребителските цени с 0,5%. Средногодишната инфлация за периода януари-декември пък е с 2,8% по-висока от тази за 12-те месеца на 2008 г. Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (показателят взима предвид и потреблението на чуждестранните граждани, живеещи в България), инфлацията за годината е 1,6%. Само за декември м.г. Поскъпването е с 0,3%, а средногодишната инфлация за 2009 г. Е 2,5%. Запазва се тенденцията за храна и безалкохолни напитки да се харчи най-голям дял от месечния семеен бюджет – близо една трета. Официални данни за ситуацията в сектора на бързооборотните стоки все още не са публикувани, но през ноември м.г. Българската търговско-промишлена палата обяви, че от началото на 2009 г. Търговията и производството на храни и напитки в страната са спаднали с около 40–50%. Това съвпада и с данните на различните браншови организации и асоциации в сектора. Асоциацията на месопреработвателите например обяви, че през 2009 г. Ще има 10–15% спад в потреблението на месо и месни изделия, асоциацията на млекопреработвателите – че очаква около 15–20% спад в потреблението на мляко и млечни продукти. Потреблението на бира и безалкохолни напитки също е спаднало с 10%.

Настъплението на немските дискаунтъри

Може би най-значимото събитие на българския пазар на бързооборотни стоки през 2009 г. Беше дългоочакваното навлизане на немските дискаунтъри. То започна с веригата plus, която през октомври м.г. Отвори едновременно 6 магазина в провинцията. До края на годината веригата имаше общо 21 обекта, включително един в София. Според райнер венделбергер, изпълнителен директор на plus bulgaria, целта на компанията е да открива по 25 магазина всяка година, докато общият им брой не достигне 130. Друга немска верига дискаунтъри – penny market, последва plus и откри през ноември м.г. Логистичния си център и 13 магазина. До края на годината техният брой надхвърли 20, а инвестицията достигна 100 млн. Евро. Очаква се до края на 2010 г. Веригата на penny market в страната да се състои от 50 магазина. Навлизането на третия немски дискаунтър, който се очаква в България – lidl, все още е обвито в мистерия, въпреки че през миналата година се появи информация за отваряне на магазини в пловдив и стара загора.

Новите лица

През 2009 г. в България започнаха дейността си 3 нови международни играча в сектора на търговията с бързооборотни стоки. Първа беше веригата дрогерии dm drogeriemarkt, която постави начало на дейността си в България с откриването на магазин във видин през януари м.г. към края на годината тя имаше общо 12 магазина в 10 населени места, включително 3 магазина в София. търговската идилия в бургас беше разтърсена от откриването в края на март на първия хипермаркет в България на френския гигант Carrefour. Той стартира с агресивни ценови промоции, които почти предизвикаха масови безредици сред клиентите през първия ден, които пазаруваха като невидели. Първоначалните драстични намаления в carrefour предизвикаха другите модерни търговски вериги в бургас също да намалят цените, докато собствениците на малки магазинчета за традиционна търговия, които продаваха на значително по-високи цени, се разгневиха и изискаха големите вериги да променят ценовата си политика.следващият хипермаркет на carrefour се очаква да отвори врати през април 2010 г. В София с откриването на новия търговски център carrefour tzarigradsko. Третата международна верига, която отвори първи магазин в България през 2009 г., е словенската merkator. Първият й хипермаркет заработи за клиентите през септември в стара загора.

„Старите пушки” се разширяват и окопават

Веригите за модерна търговия, които вече присъстваха в България през 2009 г., предприеха различни мерки, за да укрепят позициите си. Наградата за най-бурна експанзия без съмнение отива при „билла”, която бе първата чуждестранна верига за модерна търговия, започнала дейност в България преди девет години. През миналата година, особено през втората половина,компанията започна да открива по няколко нови супермаркета на месец, като имаше дни, в които отваряше по 2–3 едновременно. Към края на годината „билла” имаше близо 60 магазина в страната. Това включва и по-малки формати в центъра на градовете. В допълнение към експанзията си „билла” се опита да привлече нови клиенти с въвеждането на карти за лоялност и агресивни ценови промоции. Местната верига „пикадили” продължи своята бавна и внимателна експанзия, отваряйки два супермаркета в страната, и разшири присъствието на по-малкия си формат, тип „квартален магазин” – „пикадили експрес”, откривайки 3 нови обекта. Към средата на 2009 г. Веригата въведе програма за постоянно ниски цени на основни хранителни продукти, отбелязани със специални етикети по рафтовете. През септември сръбската delta maxi изкупи оставащите 15% от дяловете от предишните им собственици и вече притежава 100% от акциите на „пикадили”. Към края на миналата година компанията предложи програма за франчайз на други собственици на магазини. Към декември веригата имаше 20 супермаркета и 5 магазина „пикадили експрес”. Според официални данни, предоставени на медиите, оборотът на „пикадили” за 2009 г. Е нараснал с 36% в сравнение с 2008 г., а броят на клиентите се е увеличил с 41%. Немската верига „кауфланд” приключва 2009 г., през която имаше няколко откривания на нови обекти, с 26 хипермаркета в страната. Metro cash & carry има 11 магазина и обслужва клиентите си чрез денонощно работно време.

2010-а – годината на дискаунтърите?

Въпреки усилията на правителството и надеждите се очаква икономическата ситуация в страната поне през първата половина на 2010 г. Да остане тежка, а нивото на безработицата да продължи да расте. Международната консултантска компания colliers international предвижда, че финансовите притеснения на хората ще създадат благоприятни условия за възхода на дискаунтърите, както и аутлетите и ритейл парковете. „настоящата 2010-а се очаква да бъде годината, през която дискаунт веригите ще завладеят трайно българския пазар на търговия надребно, особено при хранителните стоки”, коментират анализаторите на colliers. Всички те следват стратегията първо да навлизат в помалките градове на страната, а след това да се установяват и в големите. Техният конкурент lidl също предстои да открие първите си търговски обекти в България през следващата година, като по този начин усили конкуренцията между веригите за хранителни стоки. „за активното развитие на дискаунт веригите спомага на първо място глобалната икономическа ситуация, която стимулира домакинствата да търсят начини да оптимизират разходите си – коментират от colliers international. – втори фактор е ниската степен на проникване на дискаунт веригите в страната в сравнение с други държави от централна и източна европа. Тази ситуация предоставя добри възможности за растеж на компаниите от бранша, поради което се очаква те да продължат да следват стратегиите си за развитие.” Плановете на „пикадили” за 2010 г. Са да открие 6 нови супермаркета в различни градове в България, както и първия обект на франчайзингов принцип. „пикадили” ще развива на франчайз и новосъздадената си верига „пикадили експрес”, която е за малки квартални магазини от типа corner shops. Плановете са да изгради над 20 обекта в София, които ще разработва сама, и мрежа от обекти, които ще даде на франчайз. Към края на 2010 г. Предстои също откриване на първия хипермаркет „темпо” в България, който ще се намира зад централната гара в София и ще заема 18 000 m2 разгърната застроена площ. Форматът „темпо” съчетава хипермаркет и „кеш & кери”, предлагащ многообразие от хранителни и нехранителни стоки и обект, тип „дискаунтър”, предлагащ голям брой стоки с намаление.

Христина Димитрова

Традиционната търговия все още доминира на пазара у нас

Малките хранителни магазини продължават да заемат най-голям дял в графата на местата, където най-често изразходват средства домакинствата в България. За дванайсетте месеца, до октомври 2009 г., на тях се падат близо 44% от всички изразходвани средства за бързооборотни стоки, консумирани в домашни условия. Все повече обаче този дял намалява за сметка на дела на каналите на модерната търговия – супермаркетите, хипермаркетите и на интензивно навлизащите на територията на България дискаунтъри (в графиката под дискаунтъри се има предвид „кауфланд” поради факта, че до октомври 2009 г. Останалите вериги все още не заемаха значителен дял от изразходваните средства на домакинствата у нас). В периода ноември 2008 г. – октомври 2009 г. Модерната търговия представлява близо 1/3 от разходите на домакинствата в България, като „кауфланд” се отличава с най-интензивен ръст от всички търговски вериги – за последния анализиран период неговият дял вече е 7,6%.

 Екип на „Домакински панел” GfK 
 

София е градът с най-висока покупателна способност на населението

GfK Purchasing Power измерва съотношението в разполагаемите доходи на домакинствата в България за определен период от време, превръщайки се по този начин във важен индикатор за потребителския потенциал. Изчисленията се правят на базата разполагаем доход и потребителски разходи на домакинствата, като са взети предвид възможните флуктуации по отношение на бвп, средните заплати и други основни икономически фактори. И през 2009 г. Столицата е регионът с най-висок индекс на покупателна способност, следван от пловдив, бургас, варна, стара загора, враца, както и голяма част от северния централен район. Северозападна България е районът с най-ниски нива на покупателна способност, следван от най-североизточната част на България.

Екип на „Домакински панел” GfK