Ниската покупателна способност на населението и изострената конкуренция между международните ритейлъри допринесе за поредната трудна година за пазара на бързооборотни стоки в България. Все пак според анализаторите следващият период ще се характеризира с леко подобряване на бизнесклимата в страната, което ще допринесе за положителния ръст на икономиката.

В битката за територии

Основното, което се случи през 2013 г. на пазара за търговия с бързооборотни стоки в България, беше излизането на мегамеркет „Рода” от страната. Собственикът на бранда – „Меркатор Груп”, реши да се оттегли, след като четири години се опитваше безуспешно да изпълни плановете си за развитие у нас. Въпреки просторните магазини изобилието от промоции и качествените собствени марки, които предлагаше на българските потребители, концепцията за ръст на ритейлъра претърпя пълен провал.

Другите представители на международни и локални компании продължиха да се разширяват, откривайки и нови, по-малки формати магазини в централните части на градовете. Усилията на големите хипер- и супермаркети да спечелят сърцето на българския потребител не бяха достатъчни и той предпочете да пазарува близо до дома си, пренебрегвайки офертите им за евтини стоки. Изследване на „ГфК България” от средата на годината показа, че традиционните малки търговски обекти са все още важен канал за пазара и в тях отиват 1/3 от разходите на българските домакинства за бързооборотни стоки. Именно поради това и дискаунтърът „Лидл” продължи да открива търговски обекти в сърцето на столицата. Последният, който отвори врати в началото на годината, се намира на бул. „Ген. Скобелев” 62 А, в близост до един от столичните молове. Така обектите на харддискаунтъра станаха общо 70, шест от които открити през 2013 година.

В усилията си да бъдат по-близо до своите клиенти и да обхванат по-широка част от купувачите и през 2013 г. търговците продължиха да инвестират средства в отварянето на нови магазини. Софт дискаунтърът „Кауфланд” откри три хипермаркета, „Билла” разшири мрежата си с шест супермаркета. Въпреки промените в компанията и смяната на част от мениджърския екип „Карфур” инвестира в пет нови магазина, един от които в Банско. С това ритейлърът, собсвеност на гръцката компания „Маринопоулос”, показа, че не се притеснява от сезонната посещаемост на курорта. Един от големите локални участници на пазара – „Фантастико”, се разписа само с един търговски обект в софийския квартал „Бояна”, но пък инвестира в изграждането на голям партицентър и изцяло реновира магазина в кв. „Изток”. Литовската компания MAXIMA GRUPE разшири присъствието на бранда си „Т-маркет” с четири търговски обекта, а франчайзингодателят ЦБА отвори три собствени магазина, като обнови, ремонтира и разшири 19. За финансовата година (октомври 2012–септември 2013 г.) австрийската марка дрогерии dm зарадва почитателите си с девет обекта и отвори собствен логистичен център в Елин Пелин. По отношения на броя на новооткритите през годината филиали нейният основен конкурент на българския пазар „Лили дрогери”, води с единадесет обекта, седем от които в София, но пък сръбският бранд има върху какво да работи, за да привлече повече клиенти.

Качеството бе във фокуса на офертите

Промоциите продължиха да бъдат основен акцент в комуникацията с купувачите. Но за разлика от миналата година, когато предлагането на ниска цена беше притегател за потребителите, 2013 промени нагласите им и качеството излезе на преден план в изискванията на българите. Това беше и причината повечето търговци да започнат да наблягат върху предлагането на качествени стоки и да изместят фокуса си от ниските цени.

Другото, което се открои, бе акцентът върху предлагането на български стоки в обектите на международните ритейлъри. Някои обявяваха седмица на родните стоки, други използваха мърчандайзинг похвати, за да наблегнат на българското, а трети канеха местни производители да продават стоките си на паркинга пред търговските обекти.

Отношенията между търговците и доставчиците през цялата година отново бяха на преден план. Възраженията за нелоялни практики в преговорите и злоупотреба с господстващо положение, накараха новото правителство на България да заяви, че ще предприеме мерки и ще издаде закон, с които ще ограничи възможността за оказване на натиск от страна на веригите. В усилията си да спечели симпатиите на българския бизнес новото правителство на България излезе с предложение големите хипер- и супермаркети да не работят през почивните дни. Целта на тази инициатива била да се насърчи търговията в малките търговски обекти. В края на годината министърът на икономика заяви, че подкрепя идеята да се създаде хипермаркет, в който ще се предлагат само продукти, които са произведени у нас.

От своя страна някои независими локални търговци, уплашени от разрастването на големите търговски вериги, решиха да се обединят, за да предлагат по-добри условия на доставчиците и така да се конкурират с международните играчи.

Особености на българския потребител

41% от разходите на българските домакинства за бързооборотни стоки са похарчени в търговски обекти на модерната търговия* (за годишния период от декември 2012 до ноември 2013). 11% е делът на продажбите на собствени марки в стойност и 16% в обем (по данни на „Потребителски панел” на „ГфК България”).

Въпреки че българският потребител е любопитен, лоялността му се печели изключително трудно. Отделяйки средно едва около 40 лв. (20 евро) на седмица за пазаруване на хранителни продукти**, не се впечатлява от промоциите, а търси предимно гаранция за качество. Заявява, че посещава търговските обекти четири пъти седмично и избира да закупи хранителни продукти по следните критерии: добро съотношение между цена и качество (46,0%); предлагане на най-ниска цена (22%); възможност за пазаруване на промоция (20,5%) и познатост на марките (11,6%). Той желае също така, когато влиза в търговския обект, да намери бързо това, което търси, да му бъдат предлагани иновативни продукти, защото е любопитен и с готовност ще ги опита, и да получава любезно обслужване.

В заключение всеки, който желае да се развива на пазара на бързооборотни стоки в България, трябва да има предвид засилената конкуренция между търговските вериги, нестихващите ценови войни и спецификата на българския потребител. Все пак добрата новина е, че българите са най-честите посетители на магазини в Европа. А в кой търговски обект ще влязат да пазаруват и кой продукт ще изберат – отговорите на тези въпроси са в ръцете на търговците и доставчиците.

Катя Джатова

*По дефиниция на „ГфК България” в модерната търговия влизат големи формати магазини на самообслужване, с над 3 каси, в които се предлагат както бързообортни стоки, така и текстилни изделия и едра и дребна техника.

**Данните са по изследване на „ГфК България” по поръчка на „Лидл България”