Липса на контрол от страна на държавните органи, наличие на сив сектор, недостиг на качествена работна ръка, свит пазар и потребление, ниска покупателна способност – това са само малка част от проблемите, които българските производители посочват като най-големи за бранша „Производство и търговия с бързооборотни стоки”.

И все пак как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти; какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на пазара, и трябва ли има задължителна квота за присъствие на български продукти в търговските вериги попитахме част от най-големите производители/доставчици, чиито продукти всекидневно виждаме на регалите в търговските обекти. Мненията им са изключително интересни, а някои от тях биха могли да послужат като основа за по-задълбочени размишления.

 

Няма по-естествено решение от това законодателството да подкрепя българското производство

Десислава Динева, Маркетинг експерт, „Кармела 2000” ООД

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

В сегмента тестени захарни и сладкарски изделия българските марки са водещи по пазарен дял. Няма пряка конкуренция с чуждите марки. Това е така, защото са съобразени със специфичния вкус на българския потребител. По-скоро конкуренцията е с марки от съседни държави – Турция, Македония, Гърция, която е факт и благодарение на държавната подкрепа на съответните страни – например македонски производители внасят продукция в България без митнически такси, докато български стоки подлежат на износ към Македония при 15% наложено мито. В такава обкръжаваща среда борбата за пазар е само и единствено в полза на потребителя. Българските производители, в частност ние от „Кармела”, всекидневно защитаваме и заслужаваме позициите и резултатите си с продуктови иновации, търговски промоции и перманентна инвестиция в отношенията с нашите потребители.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Отличителност или т. нар. уникално предимство, което трябва да е ясно казано. Клиентът избира своята марка с усещането за полза. Освен че удовлетворява някаква конкретна нужда, съответният продукт носи и някакъв бонус (качество, количество, удобство, цена, имидж и т. н.), които са припознати от потребителя. Това са осъзнатите причини за вземане на решение за покупка, но не за пренебрегване е и харизмата на марката. Тя трябва да бъде харесвана, да изгражда доверие, да бъде в постоянен контакт с потребителите. Изключително отговорно обаче е да си напомняме, че този контакт предполага и марката да познава потребителя си, да има актуална информация за неговите навици, начин на живот и желания, за да може да стане неизменна част от всекидневието му. Последното е плод на дългосрочна комуникационна стратегия и социално поведение както на марката, така и на съответния производител.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Да. Смело можем да коментираме цифра около 80%. Все пак въпросните вериги оперират на българска територия и заради българския клиент. Няма по-естествено решение от това законодателството да подкрепя българското производство и като цяло икономика. Всички държави го правят. Въпрос на национално самосъзнание и инстинкт за самосъхранение. Българският клиент няма резонна причина да заменя продукт за всекидневна консумация като захарните изделия с вносен такъв. Достатъчно е да бъде информиран и спокоен, че родните фабрики за захарни и шоколадови изделия са технологично оборудвани и сертифицирани съгласно всички европейски и международни изисквания, с което гарантират качество и безопасност на произвежданата продукция. В резултат на което нашата продукция по нищо не отстъпва на чуждата, в много случаи дори я превъзхожда! А вносните продукти нека бъдат за асортимент, който пък е конкурентен инструмент в ръцете на търговските вериги.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Като най-често срещани и болезнени бих изброила следните. Основното по значимост затруднение е липсата на адекватен контрол от страна на държавните органи относно спазването на законодателството за производство и продажба на хранителни продукти; все още високият процент на сиво производство в сегмента; недостиг на качествена работна ръка, свит пазар, потребление и ниска покупателна способност; безконтролен внос на контрабандни продукти, които на практика поради безмитния си достъп до българския пазар впечатляват клиента с нелогично ниски цени.

 

Изграждането на една марка е дълъг и много скъп процес

Георги Мандажиев, директор „Маркетинг и продажби”, „Си Трейд” ООД

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

Както във всяка сфера на бизнеса, можем да посочим успешни и неуспешни примери. Успешните примери в България за съжаление са доста малко, а успелите български марки извън страната са единици. Успехът и съответно неуспехът е различен в зависимост от сектора, в който се развива дадената марка. В бързооборотните хранителни стоки има доста стабилни български марки и това е обусловено от културата на потребление на такива продукти и от спецификата във вкусово отношение. Независимо че има огромен наплив на вносни хранителни продукти, които променят нашите хранителни навици, делът на българските продукти е значителен и според мен в скоро време няма да настъпят драстични изменения в това съотношение.

Различна е ситуацията в нехранителните стоки козметика и битова химия и особено в така наречените „консумативи” – продукти от хартия и пластмаси. Козметичните продукти и битовата химия или козметика за дома са силно индустриализирани и производството им изисква огромни инвестиции и разходи за технологично оборудване и ноу-хау, концентрацията в няколко големи компании в света и тяхната доминация постави сериозни прегради пред всеки локален производител.

От друга страна, върху избора на потребителя огромно влияние имат маркетинговите инвестиции – опаковки, комуникация, реклама. Не е тайна, че това е значителен ресурс и не е във възможностите на малките фирми. Мащабът на маркетинговите инвестиции зависи в значителна степен от мащаба на пазарите, на които присъства дадена марка, и за един локален производител този мащаб е критично малък и той няма възможност за подобни инвестиции.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Изграждането на една марка е дълъг и много скъп процес. Не искам да бъда негативен, но ако някой си представя, че може да изгради марка за няколко години, е доста далеч от действителността. Свидетели сме как дори на най-големите мултинационални компании им отнема 3–5 години, за да достигнат до необходимата разпознаваемост на дадена марка. Този период е задължително придружен от сериозни инвестиции в реклама и комуникация. За да е успешна една марка, инвестициите в реклама не са достатъчни, необходимо е първо продуктът или продуктите от тази марка да отговарят в максимална степен на очакванията на потребителя като ползи и не на последно място като цена. В последните няколко години се налага мнението, че ако даден продукт или марка има достатъчно ниска цена, те неминуемо стават успешни. Аз не споделям подобно схващане, тъй като това (цената) е конкурентно предимство, което лесно може да бъде загубено. От друга страна, ако дадена марка е известна единствено с ниската си цена, много лесно може да бъде заменена от потребителя при леко подобрение на материалния му статут и никога повече да не бъде потребявана от него.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Това е много добър въпрос, но според мен той е част от доста по-голяма тема – за подкрепата на българското производство. Производството на хранителни продукти е водещо в брутния вътрешен продукт на всяка силна икономика. И навсякъде това се случва с мощната подкрепа под всякакви форми на държавна и местна власт. В България се случва „въпреки” тази власт. Моят опит показва, че има огромен интерес към български плодове и зеленчуци и продукти от тях от Европейския съюз и Русия, а това са две невероятни възможности за сериозен ръст в производството и продажбите на тези платежоспособни пазари, на които можем да се конкурираме с качество и вкус, а не с цени. На конкретния въпрос – тази „квота” я изискват потребителите и тя е задължителна. Относно размера й това се определя отделно за всяка категория продукти, но съм убеден, че трябва да има водещо място с над 50% присъствие на български продукти.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Българският бизнес е млад и неопитен и поради тези причини слабо конкурентен на световните пазари. В съвременния свят силен бизнес се прави задължително с подкрепа и активно участие на държавата. Има цели сектори, например винопроизводството, в които имиджът на държавата е определящ за възприемането на продуктите. Някои от проблемите засегнах в отговорите на предходните въпроси, но все пак ще повторя – несигурна бизнес среда, почти нулева подкрепа за правене на бизнес и особено за производство от държавна и местна власт. Липсваща подкрепа на българските производители за намиране на чуждестранни партньори. Липсата на достатъчно стабилни пазари според мен е основен проблем за българския бизнес.

 

Българските марки са във все по-тежко състояние на оцеляване

Кирил Вътев, съсобственик на „Тандем – В”

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

За голямо съжаление българският потребител с известни изключения е принуден да се ориентира в избора си към най-евтините стоки. Като добавим към това, че и при най-добро желание не може да споделя икономическата култура на западния гражданин, който отказва да купува вносни стоки, защото иска да подкрепя родната си икономика и разбира, че по този начин подкрепя собствения си стандарт на живот, става ясно защо българският потребител в голяма степен е чуждопоклонник. Като добавим и обективно високите производствени разходи поради дребния мащаб на българските производители, разбираме, че сме в омагьосан кръг. Има и прекрасни изключения, но за съжаление изключения. Ако говорим за храни, картината е по-различна от промишлените стоки, но тенденцията е към навлизане на все повече евтини вносни хранителни продукти. Във всички случаи българските марки са във все по-тежко състояние на оцеляване.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Най-важното е да притежава доверието на потребителите.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Много от посткомунистическите страни договориха такива условия с търговските вериги преди тяхното навлизане. У нас това е пропуснато. Сега би означавало намеса в тяхната пазарна политика. Надеждата е сами търговските вериги да разбират, че продавайки предимно български стоки, ще имат по-платежоспособни потребители и бизнесът им ще е по-успешен в България. Много важно е и при какви търговски условия, за да е ефективен този взаимно зависим процес.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

 

Нелоялната конкуренция, непредвидимата бизнес и социална среда, свитото потребление, криминалната и битовата престъпност.

 

Квота от 30% присъствие на български продукти в търговските вериги е добър вариант

Димитър Консулов, собственик на фабрика за майонеза „Краси”

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

Основното „оръжие” на нас, родните производители, е качеството на стоката, която предлагаме. Когато си коректен и предлагаш на пазара стока с непроменимо качество, както е случаят с майонеза „Краси”, тогава и потребителят ти гласува доверие и оценява положените усилия. Това е основната причина вече 20 години да сме лидери на българския пазар.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Ключът за успеха и силата на една марка са пряко следствие на признанието и доверието на потребителя. А доверието се печели с поддържането на постоянно високо качество на продукта.

От 1994 година майонеза „Краси” беше замислена да е един качествен продукт. По онова време основната ми цел не беше печалбата или развитието на компанията, а задачата да произвеждам качествен продукт. Увереността ми в правилно взетото решение първоначално беше плаха, но с времето осъзнах, че съм на прав път, защото доброто качество, особено когато става дума за храна, не може да се компенсира с нищо. За моя радост и удовлетворение българският потребител оцени това и оценката му продължава да се вижда във всеки малък и голям хранителен магазин в България.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Добре ще е да има такава квота. Това ще покаже, че някой го интересува какво се случва с родния производител. Факт е, че чужди вериги, влизайки в България, получиха ред отстъпки, бидейки на хартия инвеститор от първи клас, а реално печалбата им не остава тук, тя отпътува зад граница. Друг е въпросът, че много често инвестициите им се правят с парите на доставчиците.

Според мен това трябваше да се случи преди доста време. Най-малкото, защото немалко производители вече ги няма. Въпреки че е много закъсняло обаче, когато и да се случи, това регламентиране все ще е от полза. Моето мнение е, че квота от 30% е добър вариант. Дори от гледна точка на съвременните схващания за здравословно хранене е добре продуктът да изминава минимално разстояние до клиента и това ще се гарантира чрез подобен механизъм.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Те не са малко, но най-наболелите са свързани с натиска, който веригите оказват върху производителя чрез многобройните си такси. Освен тях те непрекъснато изискват все по-големи търговски отстъпки, все по-висок процент печалба за себе си и производителят е „притиснат до стената”. Тогава някои производители в желанието си да оцелеят заменят суровини с по-некачествени, но евтини заместители, за да се достигне заветната цел на хипермаркетите - ниска цена. Това ограбва потребителя и не е коректно към него, защото той получава хранителен продукт с по-ниско качество. А когато става дума за храна, не бива да се правят компромиси с качеството, защото последствията могат да бъдат страшни. Моето лично мнение е, че когато говорим за храна, не бива изобщо да се коментира качеството, защото то не трябва никога да е по-ниско от „отлично”. Нямаме право за сметка на малко по-евтиното да слагаме в устата си нещо, което понякога и кучето ни не иска да хапне. Трябва да уважаваме стомаха си. Надявам се скоро да дойде времето, когато българският потребител, когато купува храна, ще подминава без интерес стоките с по-ниски цени, както това се случва навсякъде в Европа, закъдето сме тръгнали. Тогава всичко ще си дойде на мястото.

 

Липсва ясна стратегия за налагането на българските стоки на родния пазар

Сотир Немов, собственик на „Си Комерсиал 7”

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

Трудно, поради неравенството в борбата. Не защото българските продукти нямат качество или нямат потенциал. А защото по-лесно е да внесеш, отколкото да произведеш. Да създадеш добавена стойност в собствената си страна. В това визирам поведението на една част от т. нар. канал „Модерна търговия”, където изнудването за по-големи отстъпки и маркетингови бюджети достигна невероятни висоти. Когато не си съгласен с дадена цена или отстъпка, винаги ти се посочва как лесно и бързо ще бъде внесено отвън, ако ти не си съгласен. Липсата на ясна стратегия за налагането на нашите стоки на пазара ни води до загуба на работни места, износ на национален доход и най-вече липса на самочувствие в българските производители. Няма пазар като българския, в който всеки си прави каквото си иска и си продава както намери за добре. Наши продукти са били връщани от съседни страни за липсата на един, повтарям на един, брой стикер върху картонена кутия, а на нашия пазар можете да намерите продукти дори без превод на съдържание или със заблуждаваща реклама, че продуктът не съдържа консерванти, но поглеждайки внимателно съдържанието, откриваш няколко. Няма как да се борим с почтени мерки срещу непочтени действия, ако органите, контролиращи това, нехаят или не си вършат работата. Как нас ни откриват и глобяват за всичко, дори най-елементарното, а не могат да намерят фирмата Х и да спрат стоките й от продажба.

Преди три месеца около двадесетина производствени фирми бяхме поканени от висшето ръководство на голяма международна верига да представят пред нас как правят бизнеса си в България. Цялата среща премина в духа „вижте ни колко сме велики и колко малки сте българските производители и не се мерете с нас, защото не можете”. В края на срещата очаквах, че на изхода ще ми предложат да си оставя автобиографията и да започна работа при тях. Представяте ли си какво безпардонно отношение има у тези хора и колеги и как те разсъждават за българските си партньори  производители. За съжаление тези хора са български граждани в държавата България. Още повече че срещу тях стояха хора собственици, които цял живот са работели за себе си и за хората около тях.

Ще ви дам пример с полската верига „Биедронка”. Преди години фирмата вижда, че подобна политика като посочената по-горе вече им носи само негативи и никой не иска да си сътрудничи с тях. Започнаха да губят обороти, защото стоката в магазините беше внос. Какво направиха от програма „Произведено в Полша”.Сключиха договори с производители от страната с едно-единствено условие – фирмата, която работи за тях, произвеждайки собствената им марка, да има възможността да расте заедно с ритейлъра. В момента имат над 3500 магазина в цяла Полша и над 90% от стоките са полско производство. Коментара оставям за вас.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Качествени суровини, обучен екип, високотехнологични машини и съоръжения, добър дизайн, мотивирани служители и работници, които се гордеят с това, което произвеждат, и най-вече да се влага много любов в продукта.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Не, защото свободният пазар означава свобода и на избора. Ако сме кадърни и го можем, трябва да направим така, че конкретният търговец да ни предпочете. Но не както споменах по-горе на базата на това кой колко дава за маркетинг, а на базата на качество, коректност, възможности за растеж, разбира се, и цена.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Липсата на държавна политика за субсидиране на готов продукт за износ – в Турция се субсидира с 10% всяка фактура за експорт, както и цената на захарта. Пролетаризация на човешките ресурси и поставянето на едно ниво от страна на синдикати и държава на коректни и некоректни работодатели. Липсата на ясна визия в ръководството на държавата, къде иска да стигне и с какво да го постигне. Честа смяна на настроения и визии за бизнеса. Също така лансирането на външни инвеститори за сметка на български фирми. Както казваше един самоковски кмет: „Най-много съм ти помогнал, че не съм ти пречил.” Това пожелавам и на ръководството на страната – да даде посока и да не пречи. За другото бизнесът ще си намери пътя, по който да върви, и то успешно.

 

Най-големият проблем е изгубеното доверие у потребителите

Вишан Крайнов, управител, „Храна от класа”

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

Българските марки са отговор на нуждите на българина. Те залагат на познанието за вкуса и профила на българския потребител.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Трябва да предоставя истински ползи за потребителите. Ние например налагаме стриктен контрол на качеството. Най-важно за нас е доверието и удовлетвореността на потребителя.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Не смятам, че това предложение е реализиуемо. Търсенето определя предлагането. Българинът трудно се доверява и в тази връзка не би направил чужд избор.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Най-големият проблем е изгубеното доверие у потребителите. И най-силните марки позволяват компромиси с качеството и промени във вкуса на продуктите регулярно. Доверието е цената, която плащаме. Всички искаме тя да е релевантна.

 

 

Рестриктивни икономически мерки трябва да се прилагат много внимателно

Ангел Ангелов, собственик на „Градус - 1” ООД

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

Българските марки не отстъпват по нищо на западните. В някои отношения дори мога да кажа, че ги превъзхождат! След влизането на България в ЕС изискванията, които трябваше да покрият родните производители, бяха толкова високи, че в резултат на това сега много от тях са на по-високо ниво от техните аналози в ЕС.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

За нас основен приоритет винаги е бил да осигурим на нашите клиенти безупречно и постоянно качество. Ние непрекъснато работим в тази посока и не се задоволяваме с това, че сме постигнали определено ниво, а винаги търсим по-доброто за клиентите ни. Например в бранша ни страхотен бич бяха злоупотребите с добавянето на вода и химикали в пилешкото месо. Като компания с 20-годишна история и висока репутация, наш дълг беше да направим всичко възможно да алармираме потребителя за проблема и да се опитаме да го предпазим от тази порочна практика. В резултат на усилията ни българският потребител е много по-информиран и се доверява на доказани марки, когато прави своя избор.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на българските продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Това би помогнало на българските производители, но винаги такива императивни или рестриктивни икономически мерки трябва да се прилагат много внимателно в условията на свободна пазарна икономика.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Дълги години производство беше „мръсна” дума в България и хората, занимаващи се с производство, бяха поставени в изключително тежка среда за работа. Най-вече от ДДС измамите с вътреобщностни доставки. Адмирирам мерките, предприети от държавата по отношение на контрола на стриктното плащане на дължимите данъци и такси за вносните стоки. Това беше най-големият бич за българския производител и беше на път на унищожи родното производство. Надявам се, че тези мерки ще бъдат приети не само на хартия, но и стриктно прилагани.

 

Единственият начин за успех в дългосрочен план е да бъдеш харесван и предпочитан от потребителя

Мая Герасимова, директор „Маркетинг”, ДЕВИН

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

При минералните води за щастие българските производители са представени почти ексклузивно. Причина за това е не само богатството на нашата страна с изключително разнообразни по състав и много добре приети като вкус минерални и изворни води. Много важен фактор са и усилията, които влагат водещите производители в непрекъснато подобряване на всички параметри по веригата производство – доставки – комукикация.

Все още инвестициите в комуникация на бутилирани води са по-ниски от останалите видове напитки като относителен дял спрямо обема на потреблението. Затова с радост се наблюдава, че и навлизащите нови играчи в сектора полагат сериозни усилия да развиват лоялност към марката.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Преди всичко доверие у консуматора, поддържайки постоянното очаквано качество на продукта във всичките му аспекти. Второ, да е достатъчно достъпна на всяко място, където би я потърсил потребителят. И на трето, но не и последно, да гради дългосрочна стратегия за `love brand`. Да бъдеш харесван и предпочитан от потребителя е единственият начин за успех в дългосрочен план особено в категория като бутилираните води, където няма голяма разлика в характеристиките на продукта. Винаги ще има потребители, за които основният фактор ще бъде цената, но ние трябва да работим за удовлетворението на тези от тях, които са или биха били наши потребители.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

За някои браншове това е наистина ключов въпрос. Аз съм привърженик на ясното показване на стоките с български произход, за да бъде информиран потребителят и да направи своя избор. Не мисля, че в днешния стадий на развитие на търговските отношения някакви забранителни, лимитиращи или квотни задължения биха подобрили статута на нашите производители.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Основният проблем е спадащото потребление, породено и от несигурността на хората в утрешния ден. Нашите потребители за разлика от други съседни държави не са чуждопоклонници и при равни други условия мисля, че биха предпочели българското производство. Това особено се отнася и за категорията „Храни и напитки”.

Факт е обаче, че все още много производители смятат, че с производството на продукта са приключили с изискванията на пазара. А това е само първата стъпка.

 

Всяка качествена българска стока да бъде обозначена с отличителен знак

Ангел Шахънски, търговски директор на „Цима 99” ООД

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

Като цяло бих казал, че повечето от родните производители виждат все по-големи трудности в налагането на български продукти и привличането и задържането на местния потребител. От една страна, българските продукти се изправят пред предизвикателството да се борят за пазарно място с все повече европейски продукти, зад които обикновено стоят международни производствени гиганти, разполагащи с „умопомрачителни” рекламни бюджети в сравнение с родните производители, а, от друга страна, да се борят с все по-налагащите се частни марки на т. нар. „модерни търговци”.

Друга причина да губим все още в битката със западните продукти, е твърде слабият и неефективен контрол на всички нива по производствено – търговската верига (митници, лаборатории и т. н.). Всичко това подкрепено от ниската покупателна способност на потребителите и с наличието на продукти от сивия сектор, води до трайна загуба на доверие в българските продукти. За съжаление всеобщото мнение, което битува в българина, е, че висококачествените храни са вносни. Благодарение на всички тези факти пазарът се завзема от все повече чуждестранни продукти и оставането на рафта на родните продукти струва все по-скъпо за производителя, което естествено рефлектира върху потребителя.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Естествено, че най-баналните отговори са качество, визия и цена. Но в днешното динамично и високотехнологично време смятам, че все по-важен фактор е възможността за гъвкавост и бърза адаптивност на продукта към новите тенденции и нужди на потребителите.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

В обединения европейски пазар, в който работим, не е толкова важно какво смятаме, а какво можем да направим съобразно общите условия за свободна търговия. Ние многократно сме го коментирали с колеги, браншови организации и дори правителства, но смятаме, че няма как един търговец да бъде заставен да продава 50% или 60% българска стока при наличието на свободен пазар. Според мен, ако се изгради една цялостна държавна стратегия за развитие и възстановяване на авторитета на българските продукти под мотото „Произведено в България” или „ Български продукт” и с това се ангажират всички заинтересувани (но не персонално) страни то ще доведе до положителни резултати. Не е необходимо да се прилагат репресивни мерки срещу веригите, защото както всички се убеждаваме, те „този мач са го играли” и винаги са един ход преди нас, а и да не забравяме за силното международно лоби, което имат. Ето защо държавата може да се опита чрез поощрителни мерки да наклони везните в полза на произведените в България стоки. Подчертавам произведените, а не пакетираните – нека да направим разлика.

Друг подход е да се задължат всички търговци да поставят на регала етикети за произхода и националността на стоката (някои поставят знамето на държавата). Да се избегнат подвеждащите етикети и надписи в магазините от типа „произход Европейски съюз” и др. Всяка качествена българска стока да бъде обозначена със съответния отличителен знак „Произведено в България”, което трябва да бъде доказано и ако някой злоупотреби с това, да бъде санкциониран много сериозно. Всеки продукт, претендиращ да носи логото, трябва да преминава през сериозни качествени лабораторни проверки, преди да му бъде издадено разрешение за ползване на знака. При сключване на договори между доставчика и търговските вериги в раздел „Маркетинг” да бъдат предвидени клаузи и облекчения при промотирането и развитието на български продукти. Да бъдат договаряни всеки месец организирането на седмици на продукти „Произведено в България” и участващите в тях доставчици и търговски вериги да бъдат подпомагани от държавата. Много ще е хубаво да се върне онова време, в което държавата казва кой какво ще продава, но да не забравяме, че при това положение казва и на каква цена ще го продаваме.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Проблемите са толкова много, че би могло да се напише книга. Един от най-важните проблеми пред бизнеса и обществото е липсата на контрол и морал при изпълнение на законите и разпоредбите от страна както на държавни служители, така и на голяма част от бизнеса и обществото. Друг проблем е липсата на дългосрочна политика в подкрепа на бизнеса при износ на български продукти. Липсата на дългосрочна и последователна политика при промотирането на български стоки в чужбина. България трябва да работи усърдно и съвестно за възвръщане на позициите си на международни пазари като Русия, Близкия изток и др. Моментът е подходящ за участие на българския бизнес чрез държавата в подпомагането и доставката на храни и суровини за пострадалите страни от военните конфликти. Не е достатъчно подпомагането на българските производители за ползването на нисколихвени кредити и също така има недостиг в субсидирането на производителите и преработвателите на плодове и зеленчуци. Липсват инвестиции в образованието и най-вече заниженото качество на този процес вече дават своя негативен резултат в редица отрасли. Липсват адекватни действия при наемането на безработни за временна и сезонна заетост. И не на последно място време е да се прекрати порочната практика, която напоследък се наблюдава при държавните служители. Тя, общо взето, гласи „Има закон, който не се спазва, значи да премахнем закона!?”

Целта е всички заедно – държава, бизнес и потребители, да разберат, че инвестирайки днес в българските продукти ще гарантира утре заетост, просперитет и най-вече нов стандарт на живот на бъдещите поколения.