Списанието

Изберете рубрика:

 

Българският продукт – ахилесовата пета на родната икономика - Част II

Брой 4, април 2014

Дата: 07.04.2014 Коментари: 0
Снимки (1)
снимка: PROGRESSIVE

В този брой продължаваме да публикуваме мненията на едни от най-големите български производители на бързооборотни стоки за това с какви проблеми се сблъскват в ежедневната си работа и как печелят вниманието на потребителите в ожесточената борба с чуждестранните брандове.

 

Комуникацията е от ключово значение за успешното пазарно реализиране

Иван Папазов, изпълнителен директор на „Винпром Пещера”

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните еквиваленти за избора на потребителя?

Свободното движение на стоки, капитали и услуги в ЕС е едно от най-големите постижения за страната ни. Същевременно това е голямо предизвикателство пред нас, българските производители. Това особено важи за сферата на бързооборотните стоки, където оперираме и ние от „Винпром Пещера”. В тази, както я наричате вие „ожесточена борба”, е важно едно – качеството на продуктите. Другият много важен елемент е доверието на потребителите, завоювано през годините. Качеството и това доверие правят произведените от нас високоалкохолни продукти и вина, предпочитани сред потребителите, без значение дали има или не „западен еквивалент” в този ценови сегмент. Радваме се, че успяхме да обърнем начина на мислене на българина, който пренебрегваше българските производители, с предлагането на продукти с наистина високи качествени характеристики.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

За да се наложи една марка на пазара въобще, тя трябва да притежава съвкупност от много компоненти, като на челно място сред тях са качеството, доверието и отличният маркетинг. Потребителят става все по-информиран и прави прецизен и обмислен избор особено при имиджови продукти като алкохолните. Ето защо комуникацията е от ключово значение за тяхното успешно пазарно реализиране.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Да, наистина има практика в страните от ЕС, в които има квота за предлагане на продукти на местни производители. Моето мнение е, че това е нож с две остриета – колкото помага, толкова и пречи. Пазарът сам трябва да определи кой продукт да е на рафта на база търсене на качествени продукти от доказани производители.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Като хора, които работят в реалната икономика, сме запознати с проблемите на българския бизнес, но аз бих искал да се съсредоточа върху нашия бранш – на производителите на високоалкохолни напитки и вино. Многократно съм повтарял основните сред тях: това са ненужно усложнената нормативна уредба, която затруднява бизнеса и липса на желание за контрол върху сивия сектор. В нашия бранш над 60% от производството на така наречената „домашна ракия” и „домашно вино” идват от нелегално производство, което се пласира в заведенията в цялата страна и най-много в планинските и морските курорти в пиковете на сезона. Това няма нищо общо с традицията на българина да си приготви вино или ракия за домашна употреба. Очакваме държавата да предприеме регулаторни мерки по този въпрос, който не само пречи на нас, легалните производители, но лишава хазната от приходи от акциз и излага на риск здравето на хората.

 

Трудният достъп до финансиране и липсата на достатъчно български капитал затруднява стартирането на бизнес

Христо Попов, изпълнителен директор на „Бритос” ЕООД

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните еквиваленти за избора на потребителя?

Конкуренцията на пазара на бързооборотни стоки в последните години е жестока и вносът на чуждестранни продукти във всички сегменти се увеличава значително. Въпреки това има много положителни примери за български марки, които се налагат успешно на пазара. Конкретно в пивоварната индустрия вносът се увеличава в пъти на годишна база. Основните критерии, по които потребителите правят своя избор, е съчетанието между вкус, качество и цена. И докато вкусът е чисто индивидуален, то качеството и цената зависят изцяло от производителите. Също така консуматорът на пиво предпочита местно пиво, не само като българско, но в частност регионално.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Вярвам, че всяка марка трябва да се отличава от останалите на пазара. Това е пътят към по-голямата конкурентоспособност. Например „Бритос“, инвестирайки много ресурси и усилия в изграждането на напълно автоматизирано производство, е една от най-високотехнологичните пивоварни в Европа. Така нашият продукт става изключително конкурентоспособен. Същевременно държим много на качеството и използваме само вносен малц от пролетен ечемик, който е по-подходящ за пивоварство, но поради метеорологичните условия не се отглежда в България.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

В България съществува пазарна икономика и въвеждането на такава квота би било протекционистка мярка, която едва ли ще сработи. Също така голяма част от българските производители са малки и средни предприятия и нямат необходимия производствен капацитет да отговорят на допълнителното търсене.

Ето защо въвеждането на подобна мярка може да доведе до проблеми с доставките. Увеличението на дела на българските стоки в търговските вериги е естествен процес, свързан основно с повишаването на конкурентоспособността на българските компании, въвеждането на високоефективни производствени процеси и поддържането на високо качество на продуктите.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Българската икономика е доста отворена и ориентирана към износ. В тази връзка продължаващата световна криза се отразява на икономика като цяло и ограничава търсенето в световен мащаб. От друга страна, ниската покупателна способност у нас стеснява възможностите на вътрешния пазар. Липсата на подготвени специалисти е друг основен проблем за българските производители, който води до допълнителни разходи за квалификация на персонала. Трудният достъп до финансиране и липсата на достатъчно български капитал затрудняват стартирането на бизнес в България. Не на последно място административната тежест и непрозрачната съдебна система генерират корупция и рискове за българския бизнес.

 

Принудени сме да растем по-бързо и да бъдем много по-гъвкави

Златка Колева, управител на фирма „Нико”

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните еквиваленти за избора на потребителя?

През май 2014 г. фирма „Нико“ ще навърши своята 20-годишнина. Наложихме марката, чрез постоянното й и високо качество. От огромно значение е добрият дизайн на продуктите. Като цяло мисля, че високото качество на продуктите води до доверието на клиентите. Не трябва да пренебрегваме и значението на коректното отношение на производителите към всички техни партньори.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Въпреки че пазарът през последните години е ориентиран в голяма степен ценово, клиентите избират качествени продукти. Никога не трябва да се прави компромис с качеството, защото икономическата криза ще си отиде, но марката ще продължи да съществува. След влизането на България в ЕС пазарите са отворени и по-лесно се търгува с външни фирми. Това е огромен потенциал за фирми с висококачествени продукти. Западните компании разполагат с различни от нашите бюджети за реклама и съответно имат по-големи възможности, но това е нормално, като се има предвид, че са на повече години и работят на по-големи пазари. Ние сме принудени от обстоятелствата да растем по-бързо и да бъдем много гъвкави.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Не съм сигурна, че трябва да има задължителна квота за българските продукти в търговските вериги. Смятам, че ако няма български стоки във веригите, това няма да говори добре за тях. Има много родни продукти, които са прекрасни и е редно да присъстват навсякъде, но не и на всяка цена. Пазарът в България не е само в търговските вериги.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Сред проблемите на бизнеса са трудно предвидимата икономическа среда, постоянните промени в законодателството, скъпите кредити и високата безработица, която влияе на покупателната способност. Въпреки всичко обаче, дори и трудно, една фирма може да бъде на пазара 20 години, да се развива и да продължава напред.

 

Борбата между марките е конкуренция на качества и ценности

Христо Христов, Търговски директор на „Мексон” ООД

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните еквиваленти за избора на потребителя?

Смятам, че потребителите все по-рядко правят разлика между български и западни марки, а на такива, които предлагат истинска или добавена стойност на ползващите ги, и други, които не го правят. Потребителят безпогрешно разпознава марките, които са в унисон с неговите нужди и ценностна система. В този смисъл борбата между марките е конкуренция на качества и ценности. Разбира се, като част от българската индустрия ние подкрепяме развитието на конкурентни марки, които имат не само локално, но и международно значение. За наша радост нашите марки са ценени не само от българските потребители, а и от купувачи на три континента.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Може да звучи наивно, но марките са като хората – за да имат много и истински приятели и потребители, те трябва да са достъпни, полезни, честни и забавни. Тогава между марката и потребителите се заражда истинско и дълго приятелство. Марките трябва да са изпълнени със съдържание, а не просто да са една красива и обещаваща обвивка. Потребителите не прощават лъжата, заблудата или самохвалството на марките и ги наказват, като им обръщат гръб.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Не е полезно да има административно регулиране чрез въвеждането на задължителни квоти за български продукти в магазинната мрежа. Звучи примамливо да има административен чадър, защитаващ българските производители от силната конкуренция на вносните продукти. Но подобен протекционистичен режим всъщност е мечешка услуга за икономиката, защото намалява нейната конкурентоспособност. Ние сме малък пазар и икономическото ни развитие и благосъстояние е неизменно свързано с успешно излизане на външните пазари. И конкуренцията е този фактор, който ни подготвя за това изпитание.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Положителните промени се случват доста по-бавно, отколкото всички ние искаме. Днешните проблеми на българския бизнес са същите, каквито бяха и вчера. Те са многократно изнасяни и дискутирани в различни форуми и медии. За мен основното предизвикателство за българския бизнес си остава постигането и респективно поддържането на висока конкурентоспособност, която е ключът към успеха.

 

Все по-осезаема става липсата на квалифицирани кадри

Деница Пинтева, маркетинг мениджър България & Румъния

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните еквиваленти за избора на потребителя?

Ние сме изключително доволни от постигнатите резултати през изминалата 2013 година. Марките и на Ficosota, и на Ital Food продължават да бъдат предпочитани от българските потребители. Нашите марки затвърждават ръстовете си от предходни години благодарение на активната подкрепа от наша страна и фокуса в дългосрочен план. Ние не си поставяме бариери – произвеждаме марки, които бихме могли да наложим в целия свят. Смело стъпваме на чужди пазари, като вече можем да се похвалим с оперативен офис и в Сингапур и сме амбицирани да се развиваме както в България, така и в чужбина.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

Пазарът на бързооборотни стоки е много динамичен и за да бъде една марка конкурентоспособна, тя трябва да инвестира в продуктовите си линии и да развива пазара чрез иновации. Продуктът трябва да бъде съобразен с потребителските нужди за конкретния пазар и същевременно да предлага качество на адекватна цена. Успешните марки създават ясно послание, комуникират го чрез правилните канали, повтарят го отново и отново, засилват посланието, пренасят го в дома на потребителите, превръщайки се в неизменна част от всекидневието им. В допълнение на всичко това компанията трябва да има ясна визия за развитие, непрекъснато следейки за нови възможности и начин да се възползва от тях. От ключово значение естествено е и синхронът между търговската и маркетинг стратегия – те трябва да се допълват и подкрепят взаимно, за да създадат успешна и здрава марка.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Търговските вериги играят много важна и съществена роля в икономиката на една страна и подобна квота би подпомогнала изключително много развитието на местните производители. В същото време търсенето на пазара е това, което определя предлагането и в този смисъл би следвало то да е и водещо при подбора на асортимента на търговските вериги. Ако се стигне до подобен тип политика, за нас по-скоро тя трябва да бъде осъществена от страна на регулаторен орган на европейско ниво, поставяйки единен стандарт за всички.

Оценяваме позитивно интересни кампании, като „Изберете българското”, но за едни наистина дълготрайни резултати най-важният и основен фактор е удовлетвореността на потребителя, затова и нашите усилия са фокусирани в тази посока.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Ние сме оптимисти и вярваме, че възможностите са повече от проблемите и работим успешно следвайки това кредо. Все пак особено при ръстовете и темповете, с които ние се развиваме, все по-осезаема става липсата на квалифицирани кадри, готови да отговорят адекватно на нуждите ни. Решението за нас се крие в инвестицията в човешки капитал и затова наемаме предимно млади, току-що завършили висшето си образование хора, които ние сами обучаваме.

Друг проблем, с който продължаваме да се борим, е сивата икономика, която затруднява легалния бизнес и го поставя в неизгодна позиция.

 

Протекционизмът в една икономика води до изкривена представа за правене на бизнес

Християн Минев, маркетинг, „Интерпред Партнер” ООД

Как се справят българските марки в ожесточената борба със западните им еквиваленти за избора на потребителя?

Всяка марка трябва да предлага на потребителя емоционална обвързаност. Залагайки на качествени продукти във всеки ценови сегмент, марка „Зебра” присъства на пазара вече 14 години. През това време тя предлага на потребителите непрекъснато иновации. От 2013 г компанията е член на съюз „Избирам българското”, като активно използва българския произход на продуктите и в комуникационните си кампании.

Какво трябва да притежава една марка, за да се наложи на конкурентния пазар за бързооборотни стоки?

За потребителя е важно да получава най-доброто качество за цената на продукта, който той избира. За да се наложи една марка, трябва да следи постоянно развитието на пазара.

Смятате ли, че трябва да има задължителна квота за предлагане на български продукти в търговските вериги и каква да бъде тя?

Налагането на каквито и да е квоти, и рестрикции не предполага бъдещо развитие на конкурентоспособни български предприятия. Функцията на пазарното спопанство е да предлага на потребителите най-качествените във всички отношения продукти. Протекционизмът в една икономика води до изкривена представа за правене на бизнес. Целите на всеки икономически субект е да продава повече, по-често и на по-добра цена своите продукти. Излизайки извън границите на зоната с протекции, българският бизнес няма да е конкурентоспособен на световния пазар.

Какви са проблемите на българския бизнес днес?

Основен проблем пред средните и малките българския предприятия е липсата на евтин заемен капитал и строгите и тромави административни процедури. По-активно рекламиране на България на световните пазари и ефективна държавна администрация и електронно правителство в помощ на бизнеса ще спомогне за по-бърз икономически растеж.