И през 2017 г. останахме верни на желанието си да проследим какво се случва с българското производство на храни. В този брой ще се фокусирахме върху категориите „Месни продукти” и „Консервирани плодове и зеленчуци”, а следващия ще е с акцент върху „Пилешко месо и яйца” и „Млечни продукти”. Изследванията върху категориите бяха поверени на пазарния анализатор Владимир Чириков. С негова помощ проследихме развитието на тези категории през последните години до края на 2016 г. В контекста на приложението ни този брой, решихме да публикуваме малка част от акцентите на материалите.

Следвайки положителното развитие на икономиката на страната, растящите доходи, намаляващата безработица и увеличаващите се харчове на домакинствата, вътрешното потребление на червено месо в България отбеляза ръст от 4,4% на годишна база през 2016 г., като достигна близо 248 хил. тона. Стойността е рекордна за последните пет години като ръстът в потреблението за периода 2012-2016 г. е близо 18%.

За съжаление обаче, негативната тенденция вътрешното търсене да се задоволява основно от внос, продължава. По официални данни местното производство осигурява около 40% от нуждите на страната (53% през 2012 г.) като останалите 60% се запълват с внос, който бележи 7% ръст в обем през 2016 г. на годишна база и съответно 43% ръст за последните пет години. Добра новина за бранша все пак е ръстът на местното производство на червени меса, който се оценява на близо 103 хил. тона през 2016 г. и бележи ръст от 3,1% на годишна база.

Лидери в сектора са компаниите част от „Бони Холдинг” (Месокомбинат Ловеч, Месокомбинат Русе), „Белла България”, „Кен”, „Деликатес-2”, „Карол-Фернандес Мийт - КФМ”. Като цяло общите приходи от продажби на водещите 20 компании в бранша бележат слаб ръст от 3% през 2016 г. на годишна база, достигайки 663 млн. лв.

Расте потреблението на трайни колбаси

Г-н Урджанов, кои бяха акцентите в развитието на бранш „Месопреработка” през изминалата година?

Изминалата година беше добра в икономически план за нашия бранш. Това се дължи не само на външната среда, но и на благоприятния бизнес климат у нас. Расте покупателната способност на българина, но за съжаление тя все още е твърде ниска и в сериозно противоречие с очакванията му за качество.

Факт е, че повечето преработвателни предприятия в нашия сектор са изградени благодарение на собствени инвестиции. Чуждите инвестиции в бранша са много малки. Секторът се характеризира със значителна фрагментираност – съществуват десетки предприятия, от които малка част продават в цялата страна, а останалите имат регионално значение.

Колко са предприятията у нас, чиято основно дейност е свързана с месопреработка?

Статистиката показва, че през изминалата година в нашия сектор са работили 477 фирми, а заетите в бранша са около 15 хил. човека.

Какво е потреблението на месни продукти в България?

У нас най-голямо е потреблението на месо от птици, което е около 89 хил. тона през 2016 г., а добитото е 104 хил. тона или с други думи производството на бяло месо у нас изцяло задоволява вътрешното потребление. От друга страна износът на месо от България е символичен, поради ред причини, но сега няма да се спирам на тях.

Потреблението на месни продукти е около 127 хил. тона или 13,1 кг на глава от населението за 2016 г. И тук искам да отворя една скоба, че статистиката у нас отчита потреблението на месо и месни продукти на база на продажбите в търговската мрежа, а не взима предвид продажбите извън дома, в заведенията за обществено хранене, например. Износът на месни продукти също е нищожен под формата на епизодични доставки в малки количества.

Промени ли се потреблението на месни продукти през годините? Кои категории са водещи?

Ако анализираме данните на Националния статистически институт от 2010 г. насам, можем да забележим, че потреблението на свинско месо у нас бележи ръст от 40%, което се дължи главно на почти непроменените му цени, но при увеличена покупателна способност на населението. Птичето месо обаче е фаворитът на нашия пазар с постоянна тенденция на ръст на потреблението и цената.

Що се отнася до месните продукти, за този период се забелязва спад с около 20% при малотрайните колбаси. Българският потребител освен, че е с повече възможности, е и по-претенциозен към храната си, което се констатира от факта, че макар с леко покачващи се цени, потреблението на трайни колбаси расте.

Трябва да отбележа, че вече имаме продукти, носещи знака „Стара планина” и пет месни продукти с европейски знак за качество – филе „Елена”, врат „Тракия”, „Панагюрска луканка”, роле „Трапезица, „Говежда пастърма” и „Горнооряховски суджук”, който е със защитено географско наименование. Така че, ако човек непременно иска да си купи месни продукти с гарантирано качество тези, които изброих, са точно такива.

Какво е положението със суровините в сравнение с предишни години?

България е нетен вносител на говеждо и телешко месо и внася около 90% от необходимите за страната количества. Нуждите на страната ни от свинско месо са 240 тона на година, а ние произвеждаме около 70-80 хил. тона. Това количество е крайно недостатъчно, т.е. основната част от суровината продължава да е вносна.

Има ли износ на месни продукти?

Българските месопреработвателни предприятия оперират главно на нашия пазар, а износът е много малък. Значителен е само експортът на гъши пастет, който годишно е 2500 тона, като преди нас е само Франция, а след нас се нарежда Унгария с 2000 тона. Все по-често фирмите от АМБ участват на международни изложения, като последното беше съвместно с Министерство на земеделието и храните – „Зелена седмица” в Берлин. С министерството ни предстои още съвместна работа за налагане на български продукти на европейския пазар.

Съществува ли сив сектор и какво е влиянието му върху бранша?

Нелоялната конкуренция от страна на „сивия сектор“ - продажба на ниски цени на суровини и хранителни стоки без документи, без начислено ДДС, внос на контрабандни стоки или достигане до пазара на стоки, които по документи са били изнесени извън страната и ДДС-то е изтеглено и др., са проблем за лоялните производители. Намаляването на ставката на ДДС за хранителните продукти и засиленият контрол, до голяма степен биха намалили икономическата изгода от ДДС измамите, нелегалното производство и вноса на храни.

Кои основните проблеми на бранша?

Да започнем с липсата на средства за преоборудване на месопреработвателните предприятия. Ето например, по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от ПРСР 2014 – 2020 г. е трудно, дори невъзможно, да се възползват големите месопреработвателни предприятия от бранша, чиито производствени бази се намират основно в градовете. А други възможности за европейско финансиране засега няма.

Продължаваме с липсата на кадри и най-вече на подготвени такива. Това, което бизнесът може да направи, е да бъде още по-активен в обучаването на собствени кадри, както и да търси възможности не само за внос на квалифицирана работна ръка от чужбина, но и да механизира дейностите си.

Какви са очакванията Ви за развитието на сектора?

От данните на агростатистиката се вижда, че броят на животните у нас не е достатъчен, за да задоволи вътрешното потребление, а добитото у нас месо се реализира основно като свежо в търговската мрежа.

Основните изводи, които можем да направим за състоянието на родното производство са, че липсва интеграция между производство и преработка.

Проблемът при говеждото месо не е само в минималните количества, които се добиват в кланиците, а фактът, че то се добива от животни с млечно предназначение. Потреблението на говеждо месо у нас е ниско, поради покупателната способност на населението и в средносрочен план не предвиждам повишение.

Що се отнася до свинското месо, у нас то се произвежда в големи предприятия, които са вертикално интегрирани с кланици. Въпреки че не се очаква осезаем ръст на броя на свинете-майки, в специализираните стопанства се предвижда повишаване на тяхната плодовитост.

Производството на агнешко месо ще продължава да бъде незначително и това едва ли ще се промени в близко бъдеще.

Консервирани зеленчуци

Близо 120 са заетите компании в сектора на преработката на зеленчуци. За периода 2010-2016 г. се забелязва ръст на произведената продукция с над 20% в обем. С най-голям дял от преработените зеленчуци са доматите, пиперът и патладжанът.

През 2016 г. готовата продукция от зеленчуци е 85,2 хил. тона като делът на консервите е 61%, следвани от замразените зеленчуци с 20% и концентратите и соковете с 14%. Над 70 млн. евро е експортът на преработени зеленчуци като водещи са консервите – над половината от стойността, следвани от замразените зеленчуци, а интензивен ръст през последните години бележат сушените зеленчуци, надхвърляйки 12 млн. евро. Водещи дестинации на българския износ са Германия, Румъния и Гърция като изнесената продукция в стойност бележи постоянен ръст и достига най-висока стойност за последните пет години през 2016 г.

Следвайки положителната тенденция на развитие в бранша производството на зеленчукови консерви отбелязват ръст от близо 25% за периода 2010-2016 г. и достига близо 52 хил. тона. Водещите десет компании по приходи от продажби в бранша „Производство на зеленчукови консерви“ регистрират ръст през последните години.

Лидери в сектора са компаниите „Олинеза”, „Конекс-Тива” и „Диони” (част от „Дерони”). Като цяло общите приходи от продажби на водещите десет компании в бранша бележат слаб ръст от 3% през 2016 г. на годишна база, достигайки 107 млн. лв.

Секторът говори: интервю с Константин Ламбрев, председател на Управителния съвет на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци

Индустрията ни е експортно ориентирана

Г-н Ламбрев, кои бяха акцентите в развитието на бранш „Преработка на плодове и зеленчуци” през изминалата година?

Развитието на нашия бранш като цяло е спокойно. Мога да кажа, че той се развива стабилно през последните години, с акцент върху няколко направления - модернизация на производствата, разширяване на пазарите, оптимизиране на продуктите, които се произвеждат. Това се отразява и в статистиката на бранша – не се наблюдават резки скокове, а има плавно, не много голямо, но все пак увеличение на производството.

Ние преминахме през критични моменти в миналото. Първият от тях беше през 1997 г., когато стана големият срив на износа към руските пазари. След това периодично си следваха кризите в производството, които бяха в унисон с развитието на европейската икономика към онези моменти.

За разлика от други сектори, нашите продукти нямат ембарго за внос в Русия. Но страната увеличи много своя капацитет за производство на консервирани плодове и зеленчуци, което промени пазара. Засега политическата обстановка не съдейства за осъществяването на широк кръг от контакти с руския пазар, но ние продължаваме да имаме такива и ги поддържаме. Все пак в продължение на десетилетия България е имала хранителна промишленост, ориентирана към страните от бившия Съветски съюз, някои от продуктите са били разработвани само за там.

От друга страна членството ни в Европейския съюз допринесе за възможността да увеличим износа са страните-членки. По тази причина през последните години нашият бранш много се разви, защото изискванията към българските предприятия са много по-високи. Интересен пазар е Северна Америка. Наши продукти навлязоха там, което е свързано най-вече с формирането на големите емигрантски общности – български, руски или балкански. Така че тези промени в характера на потреблението, доведоха до голяма степен до преориентация на пазарите.

Колко са предприятията у нас, чиято основно дейност е свързана с преработката на плодове и зеленчуци?

Според регистрациите в Българската агенция по безопасност на храните, предприятията са над 200. В Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци членуват 36 предприятия, които генерират между 60-70% от производството в България и са с общ годишен оборот от над 230 млн. лева.

Какво е потреблението на плодови и зеленчукови консерви у нас?

Потреблението като цяло се промени. Изчезнаха някои продукти, които преди имаха широк пазар, като туршиите и киселите краставички в бидони, например. Компотите също редуцираха своето присъствие на рафтовете в магазините.

Основен продукт за нашата промишленост остава лютеницата. Характерно за нашия сектор е, че през последните 20 години с развитието на индустрията и промените в предприятията, продуктите, които днес произвеждане много се доближават до домашните. Такъв е случаят с едросмляната лютеница. Според мен, всяко домакинство си има своя собствена рецепта за лютеница, но основата винаги е една и съща - качествените зеленчуци.

Предприятията вече отговарят на желанията на потребителите и предлагат продукти, които се търсят. Факт е, че домашното производство на лютеница намаля – първо, защото е трудоемко, второ, защото е скъпо, а и хората, които нямат собствени стопанства, трябва да купуват суровината от пазара, което значително оскъпява продукта. Преди време статистиката показваше, че се произвеждат над 200 млн. буркана домашни консерви. Сега вече не е така. Затова има и други фактори - населението остарява, мигрира към големите градове. Това са все предпоставки, които допринасят за промяна в ежедневието.

Промени ли се потреблението на тези продукти през годините? Кои категории са водещи?

Около 150 хиляди тона са преработените плодове и зеленчуци на година. Това, при направена груба сметка, прави около 300 млн. буркана. Нашата индустрия е експортно ориентирана и 50-55% от продукцията се изнася. А в края на 80-те години производството на консерви е било 650 хил. тона.

Какво е положението със суровините в сравнение с предишни години?

Забелязва се положителна промяна особено през последните години, когато се предприеха мерки за насърчаване на производството на плодове и зеленчуци. До голяма степен се балансира производството и потреблението на промишлени суровини. Всички наши предприятия препрочитат да работят с родни суровини. Причините това да не се случи понякога, са свързани с лоши атмосферни условия. Отварянето на пазарите прави за някои предприятия по-лесно закупуването на суровини от съседни държави. Някой път е по-нормално да се закупи суровина от по-близка държава, заради специфичните характеристики на продуктите.

Използваха се различни форми за програмиране на производството, но за съжаление у нас малко трудно се обединяваме, асоциациите, представляващи производителите на плодове и зеленчуци, са сравнително малки, договорките с тях не се случват лесно. Работим по въпроса за осигуряване на суровина и през последните години подаваме към Министерство на земеделието информация за очакваните нужди от плодове и зеленчуци за предприятията. Надяваме се това да помогне на планирането. Така биха се избегнали кризите при свръх производство или недостиг на суровина, най-вече при зеленчуците.

Какъв е делът на износа на преработени плодове и зеленчуци?

Както вече споменах нашата индустрия е експортно ориентирана и 50-55% от продукцията се изнася в други страни.

Кои основните проблеми на бранша?

Ако преди 4-5 години това беше суровината, днес определено е работната ръка. В индустрията използваме неквалифициран персонал и вече е много трудно той да се намери. От една страна това е свързано и със сезонния характер на работата, а от друга има липса на нискоквалифицирани служители. Това са хора, които трудно се управляват, отсъстват от работа, нямат работна дисциплина. Така поставят своите работодатели в много трудна позиция. Говорили сме с Министерството на труда и социалната политика по този въпрос, търсим решения. Цялата политика от една стана е насочена към подпомагане именно на тези трупи хора и от друга не се прави нищо, за да се създадат у тях трудови навици. Дори и при по-високо заплащане, пак не може да се гарантира качеството на персонала.

Забелязваме и липса на кадри с висше образование. Няма технолози за нашия бранш и въпреки, че работим в тясно сътрудничество с Университета по хранителни технологии в Пловдив, е много трудно да се открият млади хора, които да останат да работят в сектора.

Какви са очакванията Ви за развитието на сектора?

Не виждам условия за драматични промени, така че би следвало секторът да продължава да се развива спокойно и стабилно в положителна посока. Предприятията ни непрекъснато повишават своето ниво – въвеждат нови системи за контрол, ново оборудване и т.н. Всичко това води до значително подобряване на производствения процес и подпомага навлизането на чуждите все по-взискателни пазари.