Броени седмици преди Великден, хората започват психически да се подготвят за поредния епизод, наречен „Радости и несгоди по време на предпразнично пазаруване”. За разлика от коледния пазар, в този случай покупките са изключително и само насочени към хранителните категории, обхващащи както сладки, така и солени продукти. Планирането на великденските пазарски дейности неизменно е съпроводено от разнообразни въпроси, като къде ще се продават тази година бели яйца, дали лесно се маха печата на производителя от тях, така че да не прозира през боята, ще има ли качествено агнешко в магазините. Споменавайки боята, идва още една наболяла тема за българската домакиня – качествена ли ще е и колко наситени цветове ще постигне. А козунаците? Вечната дилема – да си направим домашни или да се сдобием с „купешки”. Всеки втори потребител у нас навярно ще застане зад тезата, че никой не може да направи по-добър козунак от домашния, но после пък си задава риторично въпроса заслужава ли си да инвестира време в пазаруване на продукти и месене, съпроводено с неизменната мускулна треска на следващия ден. Някои дори прибягват до крайни решения, замесвайки тестото за козунаците си в пералнята... Но като изключим някои наистина отчаяни опити в това да се направи домашен козунак, който се къса „на конци”, множеството потребители предпочитат да купуват готови и да си спестят всички усложнения в процеса по приготвянето на същия в домашни условия.

Проучване за нагласите за пазаруване преди празника

Какво, как и кога пазаруват българските потребители, узнахме благодарение на проучване на JTN, проведено по поръчка на PROGRESSIVE. Негова цел преди всичко беше да се разбере какви са нагласите на консуматорите у нас по отношение на продукти, които традиционно се свързват с великденската трапеза.

Профил на участващите в изследването

Общо в онлайн проучването на JTN са взели участие 420 човека, от които 211 мъже и 209 жени. То е проведено сред български граждани на възраст между 18 и 75 години. Най-голям дял по отношение на възрастовото разпределение се държи от хората над 55-годишна възраст (124 човека), разпределени между 66 мъже и 58 представителки на нежния пол. Следва поколението между 35 и 44-годишна възраст (112 души, от които 61 мъже, 51 – жени). От 45-54-годишните са участвали 88 човека – 40 мъже, 48 жени, а най-младите поколения – на 18-24-годишните и 25-34-годишните са били представени от равни по брой участници от по 48 човека.

Най-много от участвалите в изследването са от столицата (31%), следва Североизточна България (15 на сто), Югоизточен регион (14%), Южен централен (14%), Северен централен (11%), Югозападен (8%) и Северозападен (7%).

Доходи

По отношение на доходите на участниците, най-голям дял имат хората, получаващи между 1001 и 1500 лв. (26%). Следват потребители със среден месечен доход между 501 - 1000 лв. (21%) и тези с приходи между 1501 и 2000 лв. (20%). Най-малко са тези с нисък доход между 0 и 500 лв. (5%).

Кои са задължителните храни за Великден

Най-много на трапезата на празника несъмнено присъстват боядисани яйца (96%), козунак (90%), пролетна зелена салата (83%), агнешко месо (72%), дроб сарма (40%), погача/пита (39%), курабии и други тестени сладки (35%) и шоколад и шоколадови яйца (35%).

По отношение на агнешкото месо, най-големите консуматори са между 35-44 години (79%) и над 55-годишна възраст (75%). Същите поколения са най-големи консуматори и на дроб сарма по време на празника, съответно 44% и 43 на сто. Най-младите потребители между 18 и 24 години държат на великденската маса да има погача/пита (44%), а привърженици на курабиите и други тестени сладки са най-вече хората между 35 и 44 години (38%). Въпреки че козунакът е задължителният елемент от Великденското меню, на него най-много разчитат хората между 25 и 34 години (98 на сто). Шоколадът и шоколадовите яйца са задължителни за 48% от потребителите между 35 и 44 годишна възраст.

Планирано пазаруване срещу спонтанни покупки

По отношение на планирането на празничните покупки, българските потребители са доста стриктни, което става ясно и от проучването, в което 47 на сто от участвалите са декларирали, че планират изцяло покупките си предварително. Разделяйки тези потребители по възрастов критерий се вижда, че най-вече това са представителите на по-младото поколение (18-24 годишни), от които 63% са планирали в аванс списъка с продукти за Великден. Най-голям процент от потребителите с готов списък в джоба са със среден месечен доход между 2001 лв. и 2500 лв. (60%), показват данните на JTN.
Частично планират 38% от потребителите, като това са най-често хората между 45 и 54 години (48 на сто). Какво друго да сложат в предпразничната си пазарска количка, те решават на място в магазина. Спонтанно пазаруващите, които не се доверяват на предварителни списъци са 15 на сто, като любопитен факт е, че най-вече това са мъжете (17%) и като цяло потребители на възраст 35-44 години (19 на сто).

Кога се пазарува за Великден?

Великденският пазар най-често се прави от 3 до 1 ден преди празника. Това са заявили 152 човека, участвали в изследването, или 36 на сто от всички запитани. От 5 до 3 дни преди Великден пазаруват 28 на сто от потребителите, а най-организирани и дисциплинирани са 11%, които извършват въпросните покупки от 7 до 5 дни преди празника.
Любопитен факт, е, че 13 на сто от 18-24-годишните пазаруват дори 10 дни до 1 седмица преди Великден и 44% от потребителите на същата възраст – от 3 до 1 дена преди празника. Най-възрастните потребители (55+) предпочитат да правят покупките си от 3 до 1 дни преди Великден.

Топ обекти за пазар

Най-голям дял от потребителите посещават голяма верига магазини тип „хипермаркет”(78%). Следват супермаркетите (52%), пазари (39%) и малки квартални магазини (38%). Най-младите пазаруващи, между 18 и 24 годишните, избират най-вече супермаркети (63 на сто) и малки квартални магазини (46%). Едва 6 на сто от тях купуват от интернет магазини. Хипермаркетите са най-предпочитани от потребителите между 25 и 34 години (79%), а 41% от най-възрастните (над 55-годишна възраст) посещават пазари, от които се сдобиват с всичко необходимо за празника.
Най-голям процент, посещаващи хипермаркетите са с разполагаем средномесечен доход между 1501 и 2000 лв. (91%). От био магазини (13%) и интернет магазини (10%) пазаруват потребителите с доход между 2001 лв. и 2500 лв. Пазарите се посещават от 53 на сто от хората с доходи между 3001 лв. и 3500 лв. От същите места купуват и 38 на сто от хората с доход 501-1000 лв. Директно от местни производители и частни стопанства пазаруват 38% от потребителите с доход 3501-4000 лв.

Великденски бюджет

От 50 лв. до 200 лв. са най-често споменаваните суми, които потребителите у нас са склонни да отделят за празничния пазар. Най-голям дял от тях (33%) са заявили, че ще се придържат от 51 до 100 лв. следват от 101 до 150 лв. (19%) и от 151 до 200 лв. (14%). Най-голям процент от склонните да похарчат до 100 лв. са с месечен доход от 1001 лв. до 1500 лв. (43%), 151-200 лв. биха дали най-голям дял от хората с доходи от 2501 лв. до 3500 лв. (24 на сто). До 200 лв. ще похарчат хора със среден месечен приход в рамките на 3501-4000 лв.

Козунакът – handmade* или купешки?

Общо 75% от всички участвали в проучването са посочили, че предпочитат да купят готов козунак, пред това да го замесят сами у дома. Най-склонни към тази стъпка са потребителите над 55-годишна възраст (80%). Потребителите между 35 и 44 години пък са по-склонни да месят у дома, като 31 на сто от тях са посочили, че правят това за празника. Проучването на агенцията показва и че потребители с по-висок от средния за страната доход са много по-склонни да си приготвят домашен козунак, като това са потвърдили 38% от хора с приходи 3500-4000 лв. и 35 на сто от тези с доходи 3000-3500 лв.
Една от най-честите причини, посочена от запитаните, защо избират да купуват козунак е липсата на време за приготвяне на домашен такъв (61%).