В домовете на все повече български домакинства срещаме както замразени тестени изделия, така и замразени зеленчуци.

Замразени тестени изделия, като готови баници, пици, бутертеста, теста за пица и други сходни по род продукти, се консумират от 26% от българските домакинства*, което ще рече, че приблизително 770 хил. са тези, които са извършили поне веднъж покупка на такъв продукт в периода август 2012 – септември 2013 г. Сравнено с предходното аналогично дванадесетмесечие, те са нараснали с приблизително 100 хил. Очевидно този тип продукти се считат за доста привлекателни и имайки предвид основната им функция на полуготови храни – да пестят времето на приготвящия ястията у дома, те намират все по-широк отглас сред българското население. Най-много купувачи се регистрират в сегмента на бутертестото и те продължават да нарастват – от 10% на 13%. Това повишение обаче е отнесено най-вече към продукти с марка на производителя, а не към такива с етикет на търговската верига, при които, макар и слабо, се регистрира отлив на консуматори. Освен към многолистното тесто нараства интересът и към готовата пица и тестото за нея. Купувачите им са се увеличили до 5% за първия вид продукт и 6% за втория. Това са и най-често купуваните продукти. Средно на домакинство се падат по 3 покупки на годишна база, като предпочитаната от тях пица е най-вече такава с етикет на търговската верига – 80% от закупените обеми пица са били с такъв знак. Покупки на тесто с частна марка не се регистрират, но значително нарастват покупките му на промоция (с 44%). Скок на промоционалните покупки се наблюдава и при замразената пица – с 31%. За същия период единствено замразената баница свива своите купувачи с 2 процентни пункта – до 7%. Останалите тестени продукти, като багети, кори за лазаня, равиоли, пелмени и пр., присъстват значително по-малко на трапезата ни, като за настоящия анализиран период имат дял от едва 5% спрямо общите закупени количества – с намаление от 1 процентен пункт спрямо предходния период.

Сезонността е фактор, който повлиява най-вече покупките на баница и бутертесто. Най-силни за тях се оказват студените месеци от октомври до март, а регистрираният пик в закупените количества през последното тримесечие на годината е обвързан и с коледните и новогодишните празници. При останалите сегменти в категорията се наблюдава сравнително равномерно потребление през целия годишен период. Друга категория, която срещаме във все повече домове, са замразените зеленчуци. Около 1 млн. и 400 хил. са потребителите й, нараснали значително – с 20%. Замразеният грах и комбинираните зеленчуци са сегментите, консумирани от най-много на брой домакинства, достигайки до почти 1/4 от тях, като и при двата вида продукти имаме увеличение от по 4 процентни пункта. С 3 процентни пункта се повишава и интересът към зеления боб, достигайки нива от 9%. Замразените картофи се консумират от по-малко на брой купувачи (8%) спрямо дотук изброените, но в значително по-големи количества спрямо зеления фасул, ала не по-големи от граха и комбинираните зеленчуци.

Царевицата, спанакът и броколите също печелят последо ватели, като всеки един сегмент от тази група успява да достигне до 5% от българските потребители. Единствено зеленчуците в комбинация с ориз губят купувачи, като броят им се свива от 4% на малко под 3%. Останалите сегменти в чистия им вариант, като моркови, гъби, тиквички, брюкселско зеле и пр., се купуват в най-малка степен и от най-малко на брой домакинства. За по-голямата част от продуктите това може да се обясни с високия интерес към комбинираните им варианти, което ще рече, че българите в много по-малка степен си приготвят еднородни ястия, предпочитайки съчетанието на различни видове зеленчуци. При повечето от разгледаните замразени зеленчуци покупките се осъществяват преимуществено към продукти с марка на търговската верига. По този начин те заемат повече от половината, а в някои случаи и над 70% пазарен дял (като царевицата) от общите закупени количества. Изключение правят зеленчуците с ориз, чушките и гъбите, при които собствените марки са със значително по-малки позиции – малко над 20%. И при този вид продукти, както и при замразените хлебни изделия, промоцията се оказва движещата сила, привличайки значително повече купувачи, които допринасят за увеличение в пазарния дял на покупките на специална оферта от 9% на 18%. Наблюдава се сезонност в потреблението на почти всички видове замразени зеленчуци, но тук (за разлика от замразените баници и бутертеста) най-значимо се оказва първото тримесечие на календарната година (януари-март). Най-малко категорията се купува през топлите месеци (юли, август, септември), когато разбираемо на пазара има много широко и богато предлагане на свежи продукти.

Модерната търговия (разглеждана като хипермаркети, супермаркети, минимаркети, дискаунтъри и магазини тип „кеш енд кери”) е основният търговски канал, от който се снабдяваме със замразени храни (зеленчуци и тестени изделия). При замразените зеленчуци позициите й се увеличават с 2 пункта – до 88%, а при тестените изделия остават стабилни с 81% дял, измерено в закупени обеми. Всъщност за този тип категории традиционният канал никога не е имал сериозна тежест, от една страна, вероятно поради специфичните условия, необходими за съхранението на продуктите, а от друга – поради по-ограниченото пространство в малките като площ търговски обекти. По този начин става ясно, че двигател за двете разглеждани категории (замразени тестени изделия и замразени зеленчуци) е, продължава да бъде и ще бъде модерната търговия, имайки предвид все по-широкото й присъствие на пазара. Освен това в нея може да срещнем значително по-голямо разнообразие от тези категории, често и в промоционална оферта. Там присъстват и продукти – собствени марки на предлагащите ги вериги, които в по-голямата си част са със значително по-ниски цени. Всичко това успява да стимулира потреблението в разглежданите категории, привличайки нови и нови консуматори към почти всичките им сегменти.

Неда Кленска
младши консултант изследовател Потребителски панел, „ГфК България”

*Данните са на база изследването Потребителски панел на „ГфК България”, измерващо домашното потребление на бързооборотни стоки от българските домакинства.