През последните години идеята за здравословно хранене навлезе широко в забързаното всекидневие на консуматорите. Появиха се телевизионни предавания, в които се приготвят здравословни ястия, а интернет пространството изобилства от рецепти. Все повече от предварително опакованите храни имат на етикетите си обявени хранителни и здравни претенции. 

Етикети, регламенти, претенции...

Какво се разбира под понятието претенция? Това е всяка информация, съобщение или твърдение, които се обявяват доброволно и нямат задължителен характер по смисъла на националното или европейското законодателство и внушават или създават впечатление, че дадена храна притежава определени характеристики или свойства. Начините на представяне могат да са различни и под всякаква форма (с графики, символи, картинки, пиктограми и т.н.).

Етикетирането на храните, за които се предявява хранителна или здравна претенция, трябва да бъде в съответствие с Регламент 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните. „Хранителна претенция” означава изискване, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени благоприятни хранителни качества. „Здравна претенция” е която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки и здравето или, казано накратко, това е всяко твърдение, което прави връзка между храната и здравето на потребителя.

Здравна претенция например е следната: „Бета-глюканите допринасят за поддържането на нормална концентрация на холестерол в кръвта”. Тя може да се използва само за храна, която съдържа най-малко 1 g бета-глюкани с произход от овес, овесени трици, ечемик или ечемични трици, или смес от тях, източници на количествено определена порция. В случай че се използва тази претенция, на потребителя трябва да се предостави информацията, че благотворният ефект се получава при дневен прием на 3 g бета-глюкани. „

Списъкът с претенциите” списък на разрешените здравни претенции, е посочен в Регламент 432/2012 нa комисията от 16 май 2012 за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата. Той включва 222 одобрени здравни претенции и условията за употребата им. Европейската комисия поддържа Регистър на хранителните и здравните претенции, който е интерактивна база данни и може да бъде намерен на уебсайта й. Той съдържа и становището на европейския орган по безопасност на храните (EFSA) за съответната претенция, както и нейния статут. Неодобрените претенции са публикувани в отделен списък.

В Регламент 1924/2006 са разграничени пет отделни типа здравни претенции. В чл. 13 са посочени претенциите, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата, а именно описващи или позоваващи се на:

• ролята на дадено хранително вещество или друго вещество за растежа, развитието и функцията на организма;

• психологични и поведенчески функции;

• отслабването или контрола на теглото, или намаляването на теглото в смисъл на глад или на увеличение на теглото в смисъл на пресищане, или на намаление на енергията, получавана от диетата.

В чл. 14 са отбелязани:

• претенции за намаляване на риска от заболяване; Например за дъвката, подсладена на 100% с ксилитол, е до казано, че намалява зъбната плака. Високото съдържание/ниво на зъбна плака е рисков фактор за развитието на кариес при децата.

• претенции, отнасящи се до развитието и здравето на децата. Например фосфорът е необходим за нормалния растеж и развитие на костите при децата.

Пример от практиката

Интересен е случаят с хранителната добавка Floradix, при която е използвана здравната претенция, че „желязото допринася за намаляване на чувството за отпадналост и умора”. При контролния орган за стандарти в рекламата във Великобритания постъпва оплакване, че тази разрешена здравна претенция е съпроводена от рекламния текст „Уморихте ли се да се чувствате изморени?”. От страна на производителя обяснението е, че това твърдение не трябва да се разглежда като здравна претенция, защото е формулиран въпрос, на чийто отговор е разрешената здравна претенция, а именно, че „желязото допринася за намаляване на чувството за отпадналост и умора” (съгласно Регламент 432/2012). Становището на контролния орган за стандарти в рекламата във Великобритания е, че няма нарушение, тъй като твърдението е дадено като въпрос и в контекста на рекламата потребителите ще възприемат продукта като „добър за умора”. Освен това то е придружено от специфичната разрешена здравна претенция, че „желязото допринася за намаляване на чувството за отпадналост и умора”.

Видовете хранителни претенции – доколко са ни ясни?

Разрешените хранителни претенции и случаите, когато могат да се използват, са публикувани в Приложение към Регламент 1924/2006. Например „нискоенергийно съдържание”, „без съдържание на мазнини”, „без съдържание на натрий/ сол”, „източник на хранителни влакнини”, „лайт”, „натурална/натурално” и др.

 Дали значението на хранителната претенция „лайт” е ясно за консуматорите? В Регламент 1924/2006 е определено: претенция, че даден продукт е „лайт”, трябва да отговаря на същите условия, както предвидените за термина „намалено“. Тя трябва да е придружена с указание за характеристиката, поради която храната е обявена като „лайт”. Ако на етикета е написано, че храната е „лайт”, това не означава, че тя е здравословна или че съдържа по-малко калории. Ако продуктът е с намалено съдържание на мазнини например, но съдържанието на захари е високо, не означава, че може да се обяви за здравословен. Ето защо трябва да се обърне внимание на обявената хранителна информация.

Доброволна информация при етикетирането

Във Великобритания по предложение на министерството на общественото здраве е въведена т. нар. „светофарна система” за етикетиране на храните. Тя е на принципа на светофара, като се използва трицветната скала от червен, жълт и зелен цвят, с които се оцветява съдържанието на мазнините, наситените мастни киселини, захарта и солта. Със същия цвят се отличава и процентът от референтните количества за прием, когато те са обявени на етикета. Енергийната стойност не се оцветява, а се представя в неутрален цвят. „Светофарната система” няма задължителен характер.

Това не е единствената доброволна сис тема за етикетиране на храни в Европа. Ключалката, която е символ на Шведската национална агенция за храните (NFA ), помага на потребителите лесно да разграничат здравословните храни. Символът „ключалка” е създаден в Швеция през 1989 г. и постепенно се превръща в скандинавски етикет за здравословни храни в Дания, Норвегия и Швеция. Продуктите, които имат този символ, съдържат по-малко мазнини, захари и сол и повече фибри в сравнение с други хранителни стоки от същия тип, които не разполагат с него. Символът „ключалка“ е регистриран от Шведската национална агенция за храните (NFA ) като търговска марка. За храни, предназначени за деца до тригодишна възраст, използването на този символ не е разрешено. Здравето на потребителя е единствено и само в негови ръце, а за да направи информиран избор каква храна да консумира, първо трябва да е запознат как правилно да разчита информацията, представена на етикетите.

Яна Милчева, инженер-технолог, отдел „Осигуряване на качеството и безопасността на храните”, EC Bul (member of Euro Consultants Group Belgium).