Темата за здравословността придобива все по-голяма популярност напоследък. По-често се коментира здравословният начин на хранене, появяват се нови хранителни биомагазини и щандове, предлагащи разнообразие от продукти, успешно вписващи се в здравословния режим. Но тенденция ли е в действителност това през последните няколко години?

Проучванията на агенция за маркетингови изследвания и консултации „Прагматика“ показват, че здравословността определено е път, по който българският потребител е започнал своето дълго пътешествие. Дълго, защото пътуването е едва в началото, а множество промени предстои да бъдат установени в тази посока, за да може да се говори за здравословен начин на хранене. Да, българските потребители проявяват склонност и желание за промяна на хранителните си навици към здравословната линия, но реалните действия все още показват противоречивост. Показателно за това е обстоятелството, че приблизително половината от пълнолетното население на страната страда от проблеми с наднормено тегло.

Здравословно ориентирани ли сме?

Нарастващата тенденция към здравословна ориентация е вече факт. Според изследване на „Прагматика“ от януари 2016 г. 52% от градското население на страната на възраст между 18 и 59 г. споделя, че напоследък все по-често купува здравословни хранителни продукти. Това в известна степен е предопределено и от голямото им разнообразие на пазара през последните няколко години. А това несъмнено провокира потребителския интерес в тази посока.

И преди да коментираме тенденциите, касаещи здравословното хранене, е добре да уточним, че изследванията на агенцията констатират три измерения на здравословността. Съществува сегмент от потребители, за които здравословното хранене е обвързано с консумацията на домашно произведени екологично чисти продукти. За други това е консумацията на готвена храна. За трети – консумацията на продукти от био магазини и щандове.

Мястото на биохраните в здравословното хранене

Мястото, което био хранителните продукти заемат в здравословната тематика, никак не е за пренебрегване, имайки предвид обстоятелството, че голяма част от българските консуматори ги определят като по-полезни за здравето от обикновените храни. Делът на лицата, които пазаруват от биомагазини, нараства през последните години. Изследването, цитирано по-горе, дава информация, че около една четвърт (25%) от представителите на описаната целева група пазаруват често от биомагазини.

Друго национално емпирично изследване сред пълнолетното българско население, проведено от „Прагматика“ съвместно с изследователския екип на Университета за национално и световно стопанство – София, отчита по-засилен интерес към биохраните сред следните групи потребители (под биохрани се разбира: зеленчуци, плодове, варива, които се отглеждат на чисти почви без употреба на химикали; що се отнася до тези на животинска основа месото, яйцата, млякото и др., при тях животните се отглеждат без употреба на антибиотици и хормони и се хранят с естествени, чисти храни):

• по-младите и образовани хора, които четат и се интересуват от новостите на пазара;

• родители с деца до 16-годишна възраст.

От същото изследване става ясно, че биохраните, продавани от специализирани магазини или щандове, чието потребление е най-високо към момента, са: пчелен мед, яйца, пресни зеленчуци, пресни плодове, кисело мляко и други.

Нивото на потребителско доверие към храните, предлагани в биомагазини

Добре е да се има предвид, че доверието на потребителите към храните,  предлагани в биомагазини/щандове, все още не е достатъчно високо, за да може да се разчита на устойчиви потребителски взаимоотношения. Част от потребителите са на мнение, че не може да се има пълно доверие, че предлаганите в този тип магазини храни са наистина биохрани. Широко разпространеното схващане за липса на надежден контрол върху производството на биохрани също се явява своеобразна пречка пред пълното спечелване на потребителското доверие към момента. Очевидно съществува крещяща необходимост от комуникиране на начина на производство на биохранителните продукти и запознаване на потребителите с качествата им, тъй като към момента познанията в тази област са толкова ограничени, че възпрепятстват изграждането на реална представа за този тип продукти.

Възприятието на цените на биохраните

Бавното пътешествие по линията на здравословното в голяма степен е предопределено и от ценовите възприятия и нагласи към биохранителните продукти. Масово се смята, че цените на биохраните са неоправдано високи, което ги прави недостъпни за повечето хора. Значителен е делът на лицата, които заявяват, че ако домакинството им разполага с достатъчно пари, биха си купували преимуществено биохрани наред с обикновените. Да, смята се, че цените на подобен тип храни би следвало да бъдат по-високи, но разликата в цената, която потребителите са склонни да платят за биохрани, е между 6% и 20% от цената на обикновените храни и зависи от типа продукт.

Разбира се, не можем да не отбележим и факта, че въпреки наложените сред потребителите възприятия за високи цени на биохранителните продукти, много търговци в сектора работят и по оптимизирането на ценовите нива така, че да направят предлаганите от тях продукти достъпни за масовия потребител. Типичен пример в тази посока са магазините или щандовете за фрешове, чиито продукти се предлагат на все по-приемливи за потребителите цени.

Тенденции по отношение на опаковките

Няма как да остане извън обсега на прожекторите и начинът, по който изглеждат опаковките на биохранителните продукти. Прави впечатление, че се използват основно цветове, близки до природата – зелено, кафяво, бежово, вместо агресивния червен цвят, който привлича вниманието и обостря апетита. Доказано е, че подобни близки до природата цветове влияят на потребителите на подсъзнателно ниво, като задействат специфични мозъчни рецептори и създават усещане за здраве, хармония, свежест, сигурност, стабилност, балансираност, каквато именно е основната функция на биохранителните продукти.

Ясно отличима е и нарастващата тенденция към поява на нови търговски обекти от типа на биомагазините и биощандовете. Напоследък подобен тип магазини се появяват на всеки ъгъл, а потребителите получават все по-лесен достъп до здравословните биохранителни продукти. Остава ни само да се надяваме, че лесният достъп до подобен тип магазини и стремежът на някои търговци за оптимизиране на цените ще катализират процеса на преход към поздравословен начин на хранене на българите.

Диляна Шапчева, мениджър „Проекти“, Pragmatica