Едно от най-отличителните събития на пазара с бързооборотни стоки в България през 2014 г. бе оттеглянето на голям международен играч – Delhaize Group. Обявеното в края на февруари напускане създаде предпоставка за поредица от интересни промени в сектора на търговията на дребно. Delhaize Group стъпи в България през 2011 г., купувайки сръбската компания Delta Maxi, която до този момент притежаваше всички магазини „Пикадили”. След като продаде бизнеса на Delta Maxi в Албания и Черна гора през 2013 г., Delhaize напусна и България, като по този начин белгийският търговец ограничи присъствието си в региона до пазари като Сърбия и Босна и Херцеговина.

С напускането на Delhaize започна консолидация

Макар че слуховете за продажба на веригата датираха от година по-рано и гласяха сделка между „Карфур” и „Пикадили”, в крайна сметка купувач на добре развитата от Delhaize мрежа от магазини стана „АП Март” акционерно дружество, свързано с една от големите компании в страната за пилешко месо и яйца – „Градус”. Продажбата се случи през май 2014 г. Няколко месеца по-късно, в средата на септември, нов слух се разпространи в бранша за преговори между новия собственик на „Пикадили” и компанията, притежаваща „Карфур” – „КМ Б България”, дъщерно дружество на гръцката Marinopoulos Group. До нова сделка се стигна и в началото на ноември стана ясно, че „АП Март” и „КМ Б България” ще слеят дейността си.

Според официалната информация двете са постигнали взаимно съгласие за увеличаване на капитала с 46 млн. лв. (50% през 2014 г. и 50 на сто през 2015 г.) с оглед допълнителна подкрепа и стабилизиране на бизнеса в България и подобряване на условията и сроковете за плащане спрямо доставчиците. Плановете на новия джойнтвенчър са да оперира мрежа от 75 магазина с 3 хил. служители, чийто оборот за 2013 г. е бил 452 млн. лв. Структурата беше оглавена от Жером Лубер, който до момента на споразумението бе изпълнителен директор на Marinopoulos Group. В България пък управляващи съвместното дружество са Милош Ристич от „КМ Б България” и Таня Косева-Бошова от „Пикадили”.

Новата компания си постави като основен фокус разширяването на мрежата от магазини, както и успешната интеграция на двете марки с цел постигане на високо качество на продукти и услуги на оптимална цена за крайните клиенти. Пред PROGRESSIVE Таня Косева-Бошова коментира, че един от приоритетите ще са взаимоотношенията с доставчиците. По думите й ще бъдат направени конкретни стъпки, за да се подобрят търговските връзки и условията за предлагане на продукти и разплащане. Бошова подчерта, че „Пикадили” и „Карфур” ще водят преговори с доставчиците заедно, като една компания за двата бранда, като по този начин ще се стабилизира бизнесът и ще се постигнат оптималните условия за развитието на търговската политика на компанията.

Законодателни промени обединиха цял бранш

Промени в Закона за защита на конкуренцията успяха да обединят за първи път търговци и производители на бързооборотни стоки. Предложените изменения бяха с цел да се упражни строг контрол върху дейността на търговските вериги. Част от текстовете предвиждаха включването на понятието „значителна пазарна сила". Според вносителите като „значителна пазарна сила“ трябва да се приема предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси и отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като доставчиците му са зависими от него.

Други промени в закона забраняваха клаузите в договори между вериги и производители, с които не се разрешава на доставчиците да предлагат своите стоки на конкурентни вериги. Беше направен и опит да се ограничи възможността търговците да събират допълнителни такси от доставчиците, за да се излагат стоките им.

Сдружението за модерна търговия, в което влизат големите търговски вериги в България, се обяви против промените. То представи редица аргументи и практики от други държави, според които с въвеждането на подобни ограничения и понятия в нормативната уредба ще се навреди значително на отношенията между търговци и производители, а оттам ще се оскъпи и крайният продукт за потребителя. Официалното становище на сдружението бе подкрепено от работодателски и браншови организации, както и от асоциации за търговия с петролни и лекарствени продукти.

Последваха размяна на становища през медиите, обжалвания, редица срещи. На тях представители на производители и търговски вериги, адвокати и икономисти изразиха опасения, че законът ще навреди сериозно на търговията в страната. В крайна сметка промените бяха гласувани, но президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху нормативния акт в този му вид и го върна за преразглеждане в парламента. Част от мотивите на държавния глава бяха, че текстовете са приети, без да е направена предварителна оценка за въздействието върху крайните потребители. Той също изрази съмнение, че ограниченията ще доведат до покачване на цените на хранителните стоки и хаос в отношенията между търговците и техните доставчици. Президентът бе категоричен, че вместо да се преустановят нелоялните търговски практики, част от приетите промени ще затруднят търговския оборот, което ще повлияе негативно върху развитието на икономиката. Малко след като върху закона беше наложено вето, управляващото мнозинство подаде оставка, с което беше замразена работата по текстовете в него.

FMCG пазар, канали, собствени марки

Делът на модерната търговия (магазини, които са на самообслужване с една или повече каси) за периода октомври 2013 – септември 2014 г. е 62% според данните на „ГфК България”. За сравнение през октомври 2009 – септември 2010 г. търговските обекти са били 53 на сто. Ръстът в модерната търговия се движи от една страна от малките формати на големите магазини типа „удобен” магазин, който е разположен или близо до дома, или близо до офиса, а, от друга, от дискаунтърите – „Лидл” и „Пени”. В топ 3 на търговските вериги за периода октомври 2013 – септември 2014 г. влизат „Кауфланд”, „Лидл” и „Билла”, показват данните на маркетинговата агенция. В тях средно месечно пазаруват 62% от българските домакинства. Около половината от извършилите поне веднъж покупка в месеца правят и повторна.

С 3,5% е паднало потреблението на българските домакинства през третото тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. по данни на GfK Consumer Index. В три категории бързооборотни стоки се наблюдава ръст в обем и стойност при сравнение на двата периода „Лична хигиена” (10,2% в стойност, 5,7 на сто в обем), „Продукти за дома” (4,6% в стойност, 4,3 на сто в обем) и „Замразени храни” (7,5% в стойност, 3,2 на сто в обем). Единствените търговски канали, при които се наблюдава растеж през МАТ Q3 2014, са кеш & кери и дискаунтъри. При дискаунтърите увеличението през МАТ септември 2014 г. спрямо МАТ септември 2013 г. е 9,2 на сто в стойност и 6,6 процента в обем. При кеш & кери обектите ръстът е от 2% в стойност и 0,7 на сто в обем. Най-губещи през настоящия период са малките търговски обекти, които понижават продажбите си в стойност с 4,7 на сто и с 6,3% в обем. Иначе през третото тримесечие на 2014 г. малките хранителни магазини продължават да притежават най-голям дял в стойност от всички търговски канали – 28%. Следват минимаркети (20%), супермаркети (16%), хипермаркети (15 на сто), дискаунтъри (10%).

Общо 11% от похарчените средства са направени за продукти с етикет на търговска верига. Най-голям процент от парите, дадени за собствени марки през МАТ септември 2014 г., логично е в дискаунтърите – 68 на сто, показват данните на „ГфК България”. Оказва се, че следващото място, от което българският потребител предпочита да купува продукти с частен етикет на търговската верига, са кеш & кери магазините (22%). Следват хипермаркетите (15 на сто) и супермаркетите (8%). Изследването на маркетинговата агенция показва, че промоциите стават все по-важни за потребителите в България. Общо 17% в стойност и обем от всички похарчени средства за бързооборотни стоки минават през промоции. Едно е ясно – на пазара на дребно у нас през 2015 г. предстои да се случат много интересни неща, особено ако някои от слуховете, появили се в края на 2014 година, се окажат достоверни.  

Елина Пулчева