През последните години птицевъдството, както и производството на меса от птици отбелязаха положително развитие. По данни на Министерство на земеделието и храните и оценка на експерти, вътрешното потребление на месо от птици в страната през последните години бележи постоянен ръст и достига приблизително 168 хил. тона през 2016 г., което представлява увеличение от близо 13% през периода 2013-2016 г. Местното търсене до голяма степен се задоволява от внос, който е насочен основно за преработвателната индустрия, докато родното производство се насочва за прясна консумация. Основно в страната се произвежда пилешко месо (близо 80% от общото количество), следвано от патешкото (15%) и месото от кокошки (5%), докато пуешко е с незначителен дял. Водещите 5 производителя според реализираните приходите от продажби са „Пилко“ ЕООД, „Градус – 1“ ООД, „Брезово“ АД, „Галус 2004“ и „СВС – 98“ ЕООД. Общо петте дружества формират около 300 млн. лв. приходи за 2015 г.

Проф. Белоречков, кои бяха акцентите в развитието на бранш „Птицевъдство” през изминалата година?

В България нашият сектор винаги се е развивал много добре. След Освобождението например, нашата страна е била една от най-големите износителки на яйца и кокоше месо. Така е и по времето на социализма, когато е започнало производството на бройлери. Птичето месо е основна храна от много дълги години и тази тенденция продължава и сега. Предпоставка за това е фактът, че то е най-диетично.

У нас се поразвеждат около 65-70% от месото, което е предназначено за пазара, останалата част от консумацията са свинско, телешко и други меса. От тези 70% една малка част отива за износ. Казвам „малка”, защото европейският пазар е пренаситен и въпреки, че нашите продукти са изключително качествени, конкуренцията е много голяма.

Вносът е около 100 хил. тона птиче месо под формата на продукти, които не можем да произведем – пилешки черен дроб, крилца и т.н., а също така и месо, което се реекспортира – преработва се в други продукти или пък се маринова и се изнася.

Страната, за която изнасяме най-много яйца и птиче месо е Гърция. Там има сезонна консумация. Употребата на тези продукти се увеличава, когато настъпи туристическия сезон. Германия е другата държава, за която изнасяме много.

Що се отнася до вноса, най-много яйца и месо доставяме от Полша.

Изминалата година беше натоварена с много проблеми за нашия бранш. Наличието на фипронил в яйцата нанесе големи щети на пазарите в Европа, но пък от друга страна отвори за нас възможности за експорт. От птичия грип пострадаха страни като Холандия, Белгия, Англия, Франция, все големи пазари за яйца. Ръст се наблюдава в износа на патешки продукти и черен дроб за Франция.

Колко са предприятията у нас, чиято основно дейност е свързана с птицевъдство и птицепреработка?

Официално по-големите ферми за кокошки-носачки са 37, които имат и складове за яйца, т.е. при тях процесът на производство е затворен – те обработват, пакетират и изкарват готовия продукт на пазара. 230 са фермите за бройлери, като в 10 от тях са интегрирани кланици. Работят 264 ферми за патици и 11 кланици за тях.

Какво е потреблението на птиче месо, продукти от него и яйца у нас?

Бройлерът е най-предпочитаното птиче месо у нас. Така модерното напоследък патешко месо изисква по-специална подготовка, за да се приготви ястие с него – трябва повече време за готвене и е трудоемко. Факт е, че напоследък се забелязва интерес към този вид месо, но засега е прекалено нишов. Месото на патицата е по-тлъсто и не е подходящо за консумация целогодишно.

Бройлерът и яйцата са най-предпочитани, защото бързо се готвят. В забързаното ежедневие потребителите не разполагат с много време за готвене. Това е и причината консумацията на месото от бройлер да е много висока.

Промени ли се потреблението на тези продукти през годините?

Както вече споменах, патешкото и пуешкото месо са сезонни продукти. Да уточним, че съществуват три вида бройлери - стандартен бройлер, който се угоява много бързо от 35 – 40 дни. Той достига до 2,300 – 2,400 кг средно тегло при много нисък разход на фураж. Това е стандартният и най-популярен бройлер.

Следващият бройлер достига оптимално тегло за 48 – 56 дни. Такъв вид е пилето „Дюк”, което също е промишлен бройлер, но с повече тлъстина и жълта кожа. Това пиле е предназначено по-скоро за готвене, отколкото за печене.

И третият така нар. „бавно растящ бройлер”, е готов за консумация след 81 дена. Това са по-скоро пилета, които в близкото минало са били познати като селски пилета. Те сe отглеждат свободно, месото им е само за готвене, защото е по-твърдо и изисква по-дълго време да бъде подложено на термична обработка. Такива пилета се предлагат в някои търговски вериги, но те са предимно от внос.

Какъв е делът на износа на птици, яйца и птиче месо?

Над 40 хил. тона е износът на птиче месо, като 18- 19 хил. тона от тях са патешко месо и патешки дроб.

Що се отнася до яйцата годишно ние произвеждаме около 1 млрд. 300 млн. яйца. Според мен през изминалата година износът ще е около 200 млн. яйца, но все още ми е трудно да преценя какво е точното количество, което ще стане ясно най-късно до април.

Кои основните проблеми на бранша?

Основните ни проблеми са свързани с пазарите в Русия и Близкия изток. Сериозният износ за страни като Сирия, Ирак, Кувейт, Кюрдистан, който правехме преди години, за съжаление бе прекъснат от военните действия в тези страни. Те са големи консуматори на птиче месо поради религиозната им принадлежност и нашият сектор пострада много, когато ги загуби като пазари.

Друг голям проблем е ембаргото, което спря износа на яйца и птици за руския пазар, който също беше много важен за нас.

Сериозни са проблемите по отношение на някои непремерени на този етап опасности – през последните пет години бяхме спрели вноса на рибено и трупно брашно в България. То участва в храната на животните. Чрез осигурена субсидия успяхме да стопираме достъпа на тези продукти да българския пазар и така опазихме българските граждани от салмонела. За съжаление в момента тази субсидия е спряна, което създава предпоставки за внос на некачествени фуражи. Браншът ни също така се нуждае от субсидия, която да поощри хората да ваксинират птиците за различни болести, включително е за салмонела.

За контрола на водата във фермите също липсва парично подпомагане. На този етап всеки собственик на ферма трябва сам да следи качеството на водата, което е много трудно. Това са някои от нещата, които ни притесняват.

Какви са очакванията Ви за развитието на сектора?

В заключение трябва да кажа, че успехите в птицевъдният бранш зависят от много фактори. Това са цената на фуражните компоненти, благоприятни международните и вътрешни цени на птичето месо и яйцата (които позволяват износ), цените на електроенергията, газта, ваксините и медикаментите, заплатите на работниците, данъците и таксите, и не на последно място покупателната способност на населението. Да се надяваме, че тази година ще бъде успешна, както за България, така и за нашето птицевъдство.