• Стандартът облекчава търговеца и гарантира безопасност на плодовете и зеленчуците.
• GlobalGAP вече става задължителен и за българските земеделски производители.
• Най-късно до края на 2011 г. големите търговски вериги ще изискват от производителите сертификат GlobalGAP.
• България е на едно от последните места в Европа по внедряване на добрите земеделски практики в сравнение със съседните ни страни.
• Едва 15 са сертифицираните у нас фирми.

България традиционно се счита за производител на качествени и вкусни плодове и зеленчуци. Всички сме съгласни, че нашите домати, праскови и кайсии са ароматни и ненадминати на вкус. Къде са обаче тези български плодове и зеленчуци? Защо, вместо да увеличаваме износа си като член на ЕС, за последните няколко години имаме спад на производството с почти 1 млн. тона? Проблемите са много и са свързани с липсата на държавна политика за стимулиране на производството и износа на земеделска продукция. Липсва финансиране, инвестиции, внедряване на нови технологии и добри практики и квалифицирана работна ръка. Каква е тогава възможността за родните производители да излязат сами на европейските пазари и да договорят по-добри цени за продукцията си? Как да отговорят на високите европейски изисквания за качество и безопасност на пресните плодове и зеленчуци? В ситуация на криза ключов елемент е внедряването и използването на добри практики и методи за управлението на риска, свързани с дадения тип производство. В областта на селското стопанство все по-голямо приложение има стандартът GlobalGAP. Експертите са категорични, че това е най-разпространеният стандарт в света за добри селскостопански практики, който започва да се налага в глобален мащаб в началото на ХХІ в. Стандартът е много популярен в Европа и други региони на света, защото дава рамка за най-добрите земеделски практики. В световната практика на акредитирана сертификация няма друг подобен сертификат с успешна история и толкова силно налагане, независимо в коя точка на света. Стандартът се фокусира върху производството на суровини, като най-разпространена в момента е сертификацията на свежи плодове и зеленчуци. Идеята на ЕС с внедряване на системи за контрол е свързана с отговорността за контрола на качеството на храната от държавата към производителя. Това означава, че производителят трябва да анализира опасностите, свързани с неговото производство, и съответно да има мерки за контрол. От друга страна е законодателството, което дава минималните изисквания по отношение на инфраструктура, хигиена, оборудване и т.н. Тоест, ако един производител достатъчно задълбочено си свърши онази част от работата, която засяга да определи наистина опасните места в своето производство и да ги контролира активно, от друга страна – да изпълни действащото законодателство, той няма никакъв проблем да произвежда безопасни продукти. Изискванията, които GlobalGAP съдържа в себе си, са в няколко аспекта. Най-важно е интегрираното управление на препаратите за растителна защита, контролът на управлението и прилагането на торове, пестициди, хербициди и т.н., хигиената по време на прибиране на реколтата и обработка на продукцията. Допустимите, според GlobalGAP, нива на пестициди са различни в зависимост от вида им. От 2008 г. има приет европейски регламент, който унифицира остатъчните количества пестициди в различните видове селскостопанска продукция. Европейското законодателство и тези норми би трябвало да са задължителни и за България, но у нас на практика никой не изисква и не проверява остатъчните нива на пестициди. Изискване на стандарта е тестовете на готовата продукция да се изследват в лаборатория, която е акредитирана спрямо ISO/IEC 17025:2005, поставящ изисквания за компетенциите на лабораториите за изпитване и калибриране. Стандартът GlobalGAP за добри селскостопански практики има и изисквания, свързани с безопасните условия на труд и обучението на персонала. В България има служби за трудова медицина, които идентифицират съответните рискове, свързани с дадена трудова позиция. На базата на този анализ на риска трябва да бъдат взети подходящи мерки или предпазни средства. Някои от тези изисквания са фиксирани в стандарта, а други не са. Задължително е използването на защитно и предпазно облекло при боравенето с препарати и пестициди в зависимост от вида им. Сред фиксираните изисквания в стандарта са обучението по оказване на първа помощ, както и да са посочени телефонни номера в случай на инциденти. Трябва да са осигурени чисти места за хранене на персонала, подходящи условия за преобличане, наличие на тоалетни и течаща вода на 500 м от работното място. Задължително условие е ръководството на дадената ферма през определени периоди да провежда срещи с работниците за обсъждане на текущи въпроси и възникнали проблеми. Изискване на GlobalGAP е задължителната сертификация на всички площи, които притежава земеделският стопанин. Това означава, че ако той е собственик на три овощни градини, трябва да сертифицира и трите, за да се избегне смесване на контролирана и неконтролирана продукция. В световен мащаб основната движеща сила по отношение безопасността на храните са големите търговски вериги. Техен приоритет е гарантирането на безопасни храни. Всички големи търговски вериги, включително и тези, които присъстват на българския пазар, изискват от производителите гаранция за безопасност на доставяните продукти. Тази гаранция се изразява в сертификация чрез независим контрол на производствения процес по цялата верига – от „почвата до масата”. За търговците GlobalGAP има стойност на допълнителен гарант за качеството на предлаганите аграрни стоки и е доказателство за ефективно работещи добри селскостопански практики. В момента над 70% от големите търговски вериги в Германия изискват сертификат GlobalGap от своите доставчици на свежи плодове и зеленчуци. Внедряването на добри практики носи елементи, които са важни за всички заинтересовани страни. Важни са за потребителя, тъй като гарантират контрол на безопасността. Важни са за мястото, където живеем, защото гарантират загриженост за биоразнообразието и почвите, а от друга страна се осигуряват и добри условия на труд на работниците, които в края на краищата също са консуматори на тази продукция. В България процесът по въвеждане на добрите селскостопански практики е много изостанал, поради което големите търговски вериги поддържат гратисен период за нашите производители. Очаква се обаче този период да изтече в края на 2011 г. и сертификатът да стане задължителен и за българските земеделски стопани, които предлагат стоката си на търговските вериги в страната и се опитват да излязат на европейския пазар. Едва 25 са сертифицираните у нас компании, които са предимно експортно ориентирани. За сравнение в Турция стандартът е вече национална политика, а в Гърция сертифицираните производители са над 5000. Това означава, че нашите производители няма да могат да предлагат стоката си на високи цени на европейските пазари.

Десислава Рангелова
регионален маркетинг мениджър
за Източна Европа, ОНД и Турция
GlobalGAP координатор, Intertek
www.intertek.bg