Стоките за бебета и малки деца са една голяма категория продукти, която днес присъства почти във всеки търговски обект. Това са основно храни – млека, пюрета, каши и козметика – шампоани, масла, пудри и т.н.

Съдържанието

Храните

В българското законодателство въпросът за съдържанието на храните е решен с няколко документа, един от които е „Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца”. Там са упоменати всички показатели, на които трябва да отговаря един продукт, за да бъде обявен като подходящ за тази категория потребители. В споменатата Наредба децата са разделени на две групи: „кърмачета” - до 12 месеца и „малки деца” - до 3 години. „Детските храни не трябва да съдържат вещества в количества, които биха могли да увредят здравето на кърмачетата и малките деца, затова процесът на контролиране на изискванията към тези храни трябва да е изключително прецизен и да се наблегне върху няколко особено важни показателя”, казва д-р Трифон Дишков, ръководител направление „Качество и безопасност на храните” към фирма „Компас”, с. Комарево. „Един от тях е да се проследява и контролира използването на пестициди при селскостопанските продукти, предназначени за производство на детски храни, както и съдържанието на пестициди в готовия продукт, които не трябва да надвишават 0,01мг. на кг. Съдържанието на общото количество на мазнини на 100 kcal също не трябва да надвишава границата от 4,5гр. или от 6гр., когато месото е единствената съставка или се обявява на първо място в самото наименованието на храната. Крайното съдържание на натрий в храната трябва да бъде не повече от 200мг./100гр. продукт. По отношение на добавките, използвани в производството на детски и бебешки храни, законодателството ни е много строго.” В храните за кърмачета и малки деца до 3 години не се допуска употребата на мононатриев глутамат. Това е добавка, която увеличава въздействието върху вкусовите рецептори, действа на нервната система, засилва вкуса и не се препоръчва за консумация от деца. Получава се от ферментацията на соя, дрожди, морски водорасли и понякога води до симптоми на мигрена, гадене, храносмилателни разстройства, сърцебиене, известни като синдрома на „китайската кухня”. На етикета се отбелязва като Е-621. Друга добавка, която е забранена за влагане в храните за кърмачета и малки деца до 3 години е натриевият нитрит Е-250. Какво е съдържанието на храната и дали то отговаря на нормативите се доказва с лабораторни изследвания в акредитирани лаборатории.

Козметиката

Тъй като кожата на бебетата и малките деца е много по-чувствителна и като орган е доста по-голяма в сравнение с тази при възрастните, особеностите при козметика са предимно в концентрацията на активните съставки. „Дори и когато става въпрос за козметика, която се определя като „безвредна”, „органична”, „без консерванти” и т.н. трябва да се има предвид, че тя може да предизвика нежелани реакции по кожата на бебето. Не се препоръчва да се използват продукти като пяна за вана, която може да предизвика инфекции на половата система. Подходящи при къпане са сапуните с добавен зехтин. При хидратиращите препарати абсолютно не се препоръчва употребата на продукти, произведени на основата на вазелин и парафин. Най-добрите съставки за този вид продукти са екстрактите от лайка, липа, невен и алое вера”, казва д-р Боян Кутевски, директор „Маркетингови операции” в „Лавена” АД. Съставката, която задължително трябва да бъде изключена от съдържанието на бебешката козметика е ланолинът. Уреята, която често се използва за омекотяване на кожата и премахване на бръчките, също е вредна за бебетата и малките деца. Д-р Кутевски съветва търговците и потребителите да бъдат особено предпазливи към продукти с остър аромат на плодове и цветя, защото те със сигурност съдържат изкуствени съставки. Същото важи и за ярките цветове на козметичните продукти. „Въпреки че багрилата в повечето случаи са опасни за бебетата и малките деца, много български производители ги използват, което противоречи на добрата производствена практика”, заключава той.

Етикетирането

Храните

Когато хранителният продукт, специално разработен за бебета и малки деца, се разпространява в търговската мрежа, на етикета му задължително трябва да е отбелязана възрастта, от която е препоръчително да започне да се консумира и срокът му на годност. Особено внимание в законодателството е отделено на храните, които са предназначени за кърмачета. „С промените в „Наредба за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни”, които са в сила от 01.01.2008г. се определят изискванията към производителите и търговците относно наименованията, състава, характеристиките, етикетирането, представянето и рекламата на този вид продукти”, казва доц. д-р Веселка Дулева дм, специалист по хранене и диететика към Националния център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ) и сертифициран експерт по „Международно законодателство за храни”. При етикетирането на храните за кърмачета и на преходните храни задължително се обявява информацията, че продуктът е подходящ да задоволи специфичните им хранителни потребности, че продуктът не може да се използва като заместител на майчината кърма през първите 6 месеца на кърмачето и че решението за въвеждане на допълнително хранене на деца под тази възраст следва да се вземе на база препоръката на квалифициран специалист. Другите обозначения са свързани с енергийната стойност, съдържанието на белтъци, липиди и въглехидрати, средното количество на вложените витамини и минерали, инструкциите за правилно приготвяне, съхранение и предлагане на продукта. „Върху етикетите на храните за кърмачета се поставя надпис „важно” и се добавят текст, изтъкващ първостепенното значение на кърменето и текст, препоръчващ продуктът да се използва само след консултация със специалист”, подчертава доц. д-р Дулева. Етикетите на храните за кърмачета и преходните храни трябва да са оформени така, че да предоставят цялата необходима информация за подходящата употреба на продукта, така че да не обезкуражава кърменето, а използването на определения като „хуманизирани”, „адаптирани” и други подобни, се забранява. При търговията на дребно се забранява всякаква реклама на храните за кърмачета на мястото на продажба, предоставяне на храните като мостри или други практики на промоция на продуктите, като талони за отстъпка, премии, специални продажби или изложби, продажба на продуктите на цена под тяхната себестойност и др. Производителите и дистрибуторите на храни за кърмачета не могат да разпространяват сред населението, бременните жени, майките или членове на техните семейства безплатни продукти, продукти с намалена цена, мостри или каквито и да са други подаръци с рекламна цел, независимо дали директно или индиректно. Целта на всичките тези мерки е да не се допуска идеализация на този вид продукти, която да доведе до предпочитането им пред майчината кърма. „Трябва да се има предвид, че търговията с храни за кърмачета и с преходни храни, които не отговарят на изискванията на тази наредбата се забранява, считано от 31 декември 2009 г.”, уточнява доц. Дулева.

Козметиката

Опаковките на козметичните стоки трябва да съдържат разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване информация, която не е подвеждаща. Това са основно данни за фирмата, седалището и адреса на производителя или вносителя на козметичните стоки; срокът на годност, означен с думите „най-добър до края на” или „най-добър до” за стоки с минимален срок на годност по-малък от 30 месеца; периодът от време, през който стоката може да се използва след нейното отваряне без тя да представлява опасност за здравето на потребителите; допълнителна информация за предпазните мерки при употреба; партиден номер на производителя, състав на продукта и т.н. Тази информация се изписва задължително на националния или официалния език на държавата в която се разпространява. Когато продуктите съдържат определен вид аромат това задължително се обозначава на етикета, тъй като те могат да причинят алергични реакции при потребители, чувствителни към контакт с аромати, като бебета и малки деца.

Катя Джатова