Според данни на агенцията за маркетингови проучвания „нилсен” общият брой на търговските обекти в сърбия спада през последните четири години, но тенденцията се обяснява със сравнение между броя на обектите на модерната търговия (супермаркети, хипермаркети) и обектите на традиционната търговия (малките и средните магазини). подобни сравнения сочат, че модерната търговия расте с големи темпове – според данните на „нилсен”, броят на тези обекти е нараснал с над 50% от 2007 до 2009 г. за същия период броят на обектите на традиционната търговия е намалял, особено на малките магазини с площ под 40 m2.

Най-голямо харчене – в хипермаркетите

Проучването на „нилсен”, провеждано веднъж годишно сред потребители, пазарували поне веднъж в обект на модерната търговия, сочи, че по-голямата част от бюджета за покупки се харчи в хипермаркет. ръстът на тези обекти като места, където сръбският потребител харчи най-много пари, е значителен – докато през 2007 г. по-малко от една трета от запитаните са пазарували в хипермаркетите, то през 2009 г. те вече са повече от половината. интересно е, че според последните резултати, хипермаркетите са предпочитани места за купуване на пресни плодове и зеленчуци, месо и риба – неща, които сърбите преди купуваха основно от открити пазари, месарници и специализирани магазини. изминалата кризисна година накара потребителите (в опити да опазят семейния бюджет) да търсят промоциите и по-ниските цени, но въпреки това около три четвърти от сърбите са лоялни към любимата си марка и не биха се отказали от нея, повлияни от промоция на друга. за сравнение: ситуацията в словения и хърватия е доста по-различна. в хърватия 49% от потребителите са примамени от промоции, а в словения – 42%.

По-малко „големи покупки”

Според телефонно проучване на gfk, проведено през септември 2009 г. сред 2000 потребители на възраст над 18 години, най-забележимата промяна в тенденциите при пазаруването спрямо 2008 г. е драстичното намаляване броя на „големите купувачи”. през 2009 г. 30% от запитаните са ходили на „големи покупки” твърде рядко, а 6% изцяло са се въздържали. това може да се обясни с факта, че сърбите мислят, че кризата е нещо, което ги засяга пряко, и трябва „да затегнат коланите”. трябва да се отбележи и че намаляването на големите покупки е пряко свързано с възрастта – по-младите потребители не са променили особено навиците си на пазаруване, докато по-възрастните или пазаруват много рядко в големи мащаби, или въобще не го правят. общо 61% от участниците в проучването са отговорили, че най-важното при избора на храна е качеството, 25% – цената, 8% са казали, че избират на базата на марка или производител, а 6% се влияят главно от намаления и промоции. по-младите, работещите и жителите на белград са по-малко мотивирани от фактора цена и избират храната по качествените й показатели. като цяло сръбският пазар на хранителни стоки става по-развит и зрял, все повече потребители (2/3) избират качеството, а 1/4 – цената. Докато само 13% от по-младите купувачи са мотивирани от цената, 39% от най-възрастните (над 65 г.) смятат, че цената е изключително важна при избора на стока.

Малък брой чужди търговски компании

Според Министерството на търговията в сърбия 43% от всички регистрирани в страната фирми се занимават с търговия. броят на търговските обекти е около 100 000. в сравнение с други страни в сърбия има сравнително малък брой чуждестранни вериги. сред тях са Metro, Mercator, Idea, Tus, Intertex, Pevec, Veropulos и Kika. според експерти евентуалното навлизане на нови международни вериги на пазара ще създаде конкурентна среда, ще повлияе на цените на стоките и ще намали търговията в сивия сектор.

Ана Филипович
Списание Progressive, Сърбия