През първата половина на 2009 ръстът на търговските вериги ще бъде по-бавен.

България

Секторът на търговията с бързооборотни стоки е доста поустойчив на кризи в сравнение с други отрасли на националното стопанство. Каквото и да става по света е ясно, че храна и стоки от първа необходимост винаги ще се консумират. На макро равнище се очаква външната финансова нестабилност да се отрази косвено върху икономиката на страната. Това може да стане по следните направления – поскъпване на кредитния ресурс, съпроводено от ограничаване на кредитирането, намаляване на растежа на износа заради забавянето на темпа на растежа на страните от евро зоната, намаляване на чуждестранните инвестиции заради преоценка на риска.

2008

Модерната търговия надхвърли 30% от общите продажби на бързооборотни стоки. Повишението е резултат от активното разрастване на търговците, които през изминалата година отваряха нови търговски обекти. Изследване на Nielsen за приноса на основните търговски канали в стойността на продажбите показва, че при нехранителните категории най-голям дял в продажбите имат супер и хипермаркетите с дял от 34.3% от всички продажби. Прави впечатление бързият ръст на този канал – в рамките на шест месеца – от март до август 2008 г. имаме увеличение с един процентен пункт. Големите хранителни магазини отбелязват около 11.5% от продажбите в нехранителните категории, а средните и малките хранителни магазини – съответно 9.9 и 8.3 %. Делът на парфюмерийните и козметични магазини е 13.4%, на специализираните обекти за домашни потреби е около 9.9%, а на аптеките се падат 9.7%. При хранителните категории отново е най-голям делът (в стойност) на супери хипермаркетите, но вече той е доста помалък – 20.4%. Големите хранителни магазини държат 11.8% от пазара, средните 13.6% а малките 11.5%. ХоРеКа канала, включващ ресторантите, кръчмите, сладкарниците, баровете, кафенетата, заведенията за бързо хранене имат общо 43.8% от продажбите на хранителните категории, показват данните на Nielsen. Най-популярният търговски канал за покупка на основните продуктови групи (с изключение на пресни плодове и зеленчуци) е супермаркетът, силно доминиращ при категориите прясно месо, мляко и млечни продукти, пакетирано кафе и чай. Традиционните магазини за хранителни стоки все още запазват относително висока важност при безалкохолните напитки и млечните продукти. Делът на разходите на купувачите в модерните търговски обекти нараства. В началото на 2008 общо 74% от анкетираните са похарчили най-голяма част от бюджета си в супермаркет, хипермаркет или Cash&Carry (спрямо 71% в края на 2006). Търговският канал, привлякъл най-голям дял от разходите на домакинствата, са супермаркетите, като 58% от анкетираните твърдят, че харчат най-много пари там. Според потребителското отношение към търговския канал, пазаруващите се обособяват в четири основни групи: случайни (Occasionals) - тези, които използват търговския канал от време на време, случайно; редовни (Regular users) - използвали търговския канал през последните четири седмици; често пазаруващи (Frequent users) - използвали търговския канал през последните 7 дни; харчещи най-много (Spend Most Money) - тези, които твърдят, че харчат най-голяма част от бюджета си за храна и продукти за лична хигиена в конкретен търговски канал, който не е непременно посещаван най-често, сочи още изследването на Nielsen. Супермаркетите успяват да увеличат дела на потребителите, които ги използват често и на тези, които харчат най-много в този канал. Хипермаркетите и Cash&Carry печелят случайни клиенти и такива, които са ги посетили през последните 4 седмици, но делът на клиентите, които харчат най-много в тези търговски канали е намалял спрямо края на 2006. В традиционните хранителни магазини се запазва делът на потребителите, които ги посещават от време на време. Намалява делът на редовните клиенти в канала и на тези, които правят основна част от покупките си там.

Собствени марки

С навлизането на пазара на големите търговски вериги се увеличава и делът на покупките на собствените марки на магазините. Те обикновено са позиционирани в най-ниските ценови сегменти на продуктовите категории и се купуват найчесто. Все повече вериги увеличават асортимента на своите частни марки, като в някои случаи той надхвърля 1000 стокови единици. Някои търговци се стремят да достигнат до дял в оборота на частните марки от порядъка на 20% от приходите си. Почти всички по-големи търговци на дребно поддържат собствени марки. Цените на продуктите са средно с 20 до 30% по-ниски от тези на другите продавани марки. Най-често това са различни деликатеси от месо, салати, безалкохолни напитки, насипно и мляно кафе, варива и ядки, подправки, битова химия и др. Делът на хранителните продукти (в стойност) сред собствените марки наближава 80%, показват данните на GfK. Около 14% пък е делът на напитките.

Приземяване след мол-манията

2008 година започна с множество публично обявени проекти за изграждане на търговски и бизнес центрове – молове. За всеки от по-големите градове в страната стана едва ли не въпрос на чест и местен патриотизъм да обяви поредния мега-проект с възможно най-голяма разгърната площ. Ако всички обявени инвестиции се реализират, то към 2012 г. в София ще има над 20 мола, а в Пловдив и Варна по около 10. На по-малките окръжни центрове ще се падат средно по два-три. Световната финансова криза охлади всички тези амбициозни инвестиционни намерения и много от проектите изглежда ще останат само на хартия или строителството им е замразено за по-добри времена. Някои от съществуващите търговски обекти от този тип бяха продадени от първите си собственици, за други се търсят купувачи. Наред с видимо успешните проекти има и такива, при които сключилите дългосрочни договори търговци на дребно обвиняват мениджърите на мола в некомпетентност. Все пак статистиката показва, че в момента България е на едно от последните места в Европа по съотношението модерни търговски площи към броя на населението, а пазарът, както знаем, не търпи вакуум. Инфлация 2008 Проучване на „Евробарометър” за 2008 г. отчете, че българите са сред най-песимистично настроените нации в Европейския съюз по отношение на инфлацията. Около 51 на сто от българите са определили това като свой основен проблем. За съжаление скокът на цените напоследък стана съвсем осезаем. Все пак през последните месеци на годината темпът на нарастването на цените бе намален. Това лято природата бе по-благосклонна към селскостопанското производство, освен това рекордните цени на горивата вече останаха в миналото. Но и сега средностатистическият българин продължава да отчита, че в един и същи магазин, за едни и същи пари, слага все по-малко продукти в потребителската си кошница.

Портрет на потребителя

Животът в столицата и големите градове е доста по-различен от малките градове и селата. Големи градове предлагат по-добра социално икономическа среда, повече възможности. Потребителите в тях са по-взискателни, по-информирани и отворени за новостите. Повечето малки градове се срещат със сериозни икономически проблеми (като безработица, ниски заплати, ограничен избор на работни места), хората в тях търсят стабилност и по-добра перспектива, живеят живота в по-бавен ритъм. Обикновено следват тенденциите, задавани от големите градове. В по-голяма степен ценят и уважават семейството и мнението на близките и околните. Изследването на потребителите показва, че те се влияят от различни фактори и пазаруват по различен начин. В столицата и регионалните центрове модерната търговия е доста по-популярна в сравнение с малките населени места, показва изследването на GfK. Макар и бавно, пазаруването с автомобил придобива популярност. Средно 13% от потребителите използват при покупките си превозно средство често, а 17% понякога. Други 13% използват автомобил по изключение. Най-често това се налага при пазаруване в хипермаркетите, Кеш&Keри и супермаркетите, където и покупките са по-големи като обем и стойност, разбираме от данни на GfK. Има няколко основни стимула, които влияят върху решението за покупка, показва изследване на „Синовейт”. Общото между тях е, че дават информация на потребителите за продуктите, които се предлагат. Въпреки това, те имат различно влияние и могат да постигнат разнообразни цели. Най-мощният инструмент за търсене и експериментиране с нови продукти е рекламата. Нейното влияние е независимо от възрастната категория. Добрият продавач е друго мощно средство, за да накараш потребителите да купят стоката ти. За някои българи продавачът с добри обноски е рядкост и покупката се превръща в проява на учтивост. От друга страна твърде досадното поведение води до обратен ефект. Възприето е мнението, че разпродажбите и промоциите често те карат да изхарчиш повече от планираното и да купиш неща, които не са ти необходими. Според жените брошурите се използват основно за да напомнят какво може да се купи, за да се включи то в списъка за пазаруване. Най-голямото разходно перо на българина са храната и напитките, за които отиват около 36-37% от разходите на семействата, показва изследване на националната статистика. Българският потребител консумира месечно 9 кг хляб и тестени изделия, 2.2 кг месо, 1.3 кг. месни произведения, 1.5 л прясно мляко, 2.1 кг кисело мляко, 0.9 кг сирене, 10 яйца, 1.3 л растителни хранителни масла, 3.6 кг пресни и замразени плодове. 8.6 кг пресни и замразени зеленчуци, 2.1 кг. картофи, 0.7 кг захар, показва изследване на потребителите на националната статистика за септември 2008 година.

Виктор Даковски

Държим на политиката на ниските цени

Въпросите

1. Какво постигна веригата през 2008 година? Колко магазина бяха открити, какви инвестиции бяха направени, колко работни места бяха разкрити?
2. Каква е актуалната пазарна позиция на веригата в България?
3. Какви са плановете ви за предстоящата година?
4. С какво ще се стремите да привлечете клиентите си през тази година?

1 “Кауфланд” продължи успешно да се разширява и през 2008 г. Открихме общо пет нови хипермаркета: в Благоевград, Добрич, Пазарджик и два хипермаркета в София – в кварталите “Банишора” и “Овча Купел”. Наред с това разкрихме няколкостотин нови работни места, развихме архитектурно регионите, в които построихме хипермаркетите “Кауфланд” като инвестирахме около 50 млн. лв. и наред с това предоставихме отлична възможност за приятно, удобно и модерно пазаруване.

2 Не разполагаме с официални данни за пазарната позиция на “Кауфланд” в България. Считаме, че сме една от водещите търговски вериги.

3 Предстои да открием хипермаркети в Кюстендил и Бургас.

4 Държим на политиката на ниските цени, която налага марката “Кауфланд”. Успехът на “Кауфланд” се крие в постоянната ценова политика, богатия асортимент и качественото обслужване. Отстъпките, които фирмата получава при закупуването на големи количества стоки, се предоставят на нашите клиенти. Хипермаркетите “Кауфланд” продават винаги на най-ниски цени. И през тази година ще предложим на своите клиенти добро обслужване, високи стандарти в качеството на предлаганите артикули, още по-богат и нов асортимент, съобразен с търсенето и желанията на клиенти ни. Ще продължим да поддържаме и голямо разнообразие нехранителни артикули, на сезонни артикули и на специални предложения със специални цени. Гаранциите за бързо обслужване, за пресни и свежи продукти, за замяна на стоки и за най-ниска цена говорят за това, че доволните клиенти са нашата основна цел.

Кауфланд

“Кауфланд” е собственост на немската фамилна компания Lidl & Schwarz. Стъпва в България в края на 2006, отваряйки първия си обект в Пловдив. Скоро след това той е последван от първия “Кауфланд” в София. В момента веригата има 19 обекта в страната: четири в София, два в Русе и по един в Пловдив, Варна, Хасково, Враца, Сливен, Ямбол, Перник, Шумен, Монтана, Плевен, Благоевград, Добрич и Пазарджик.

 

Пикадили създава добрите бизнеспрактики

1 И през 2008 г. „Пикадили” е найбързоразвиващата се търговска верига в България, с пет новооткрити супермаркета и един нов магазин от типа corner shop под търговската марка „Пикадили Експрес”. Към края на 2008 г. ще оперираме с 16 супермаркета, разположени в осем града – София, Варна, Бургас, Велико Търново, Ловеч, Стара Загора, Видин и Самоков. Удовлетворен съм от факта, че успяхме да се справим с предизвикателството на стратегията ни за растеж и по този начин да повишим конкурентоспособността на нашата верига и устойчивостта на бранда, при това в рамките на един все по-динамичен и разрастващ се пазар. Финансовите данни са също показателни за успешното развитие на веригата - 30 процента е ръстът на оборота на “Пикадили” през първите девет месеца на 2008 г. в сравнение със същия период на 2007 г. Инвестициите, направени през 2008 г. достигнаха 25 млн. лева, а разкритите нови работни места са над 400. За изминалата една година общият размер на инвестицията в България от страна на нашия мажоритарен собственик “Делта Холдинг” достигна 70 млн. евро, като плановете за следващите две години са да бъдат инвестирани още 150 млн. евро. През тази година разширихме кръга на своите доставчици и партньори в търговския процес и съм щастлив, че нашето сътрудничество с най-големите производители и дистрибутори на бързооборотни стоки е изградено на базата на взаимната коректност и уважение. Едно от важните предимства на супермаркети “Пикадили” е разнообразието от съпътстващи услуги, придаващи добавена стойност към пазаруването. Идеята е нашите клиенти да получат максимално много услуги на едно място.

2 Не разполагаме с напълно точни данни за пазарния дял на “Пикадили” към края на 2008 г. На база официално обявените обороти на веригите и обема на пазара на модерната търговия (супермаркети и хипермаркети) според данни на Nielsen в началото на 2008 година делът на “Пикадили” е около 10%.

3 През 2009 г. ще продължим да разширяваме своя дял на пазара на организираната търговия в България, като плановете ни са да достигнем 20%. Плановете ни за растеж включват покупки, инвестиции на зелено, наем в търговски центрове, както и присъединяване на съществуващи обекти. Последното не е основна наша стратегия, а допълнителна ниша. Възнамеряваме в България да развиваме единствено марката “Пикадили”, както и “Пикадили Експрес”, хипермаркети “Пикадили Екстра” и обекти за софт дискаунт – “Темпо”. До юли 2009 г. ще бъде открит първият логистичен център на “Пикадили”. Той се намира на територията на Индустриален Парк София Изток и чрез него ще можем да улесним доставките и да подобрим организацията на зареждането. Най-близките ни планове за 2009 г. са свързани с откриване на три супермаркета в Пловдив и по един в Ямбол, Габрово и Русе. За всичките имаме подписани договори с търговски центрове (молове). До края на 2009 година ще имаме и два обекта от типа „софт-дискаунтер” с търговската марка Tempo на територията на София, както и поне десет малки обекта от типа „corner shop” с търговска марка “Пикадили Експрес” – също в столицата.

4 Ние успяхме да изградим популярен бранд, марка с висока стойност, да разгърнем своите конкурентни предимства, така че клиентите ни да знаят какво да очакват от нас и да го получават – многообразие от качествени стоки, атрактивни промоции и програми за лоялност, висок стандарт на обслужването, все повече възможности и удобства. Маркетинговите кампании на “Пикадили” насърчават активността и лоялността на клиентите. Предстоят инициативи, свързани с екологичното съзнание и поведение, като сериозен ангажимент към глобалните предизвикателства. Нашият стремеж е да предлагаме нещо повече от пазаруване – да предлагаме приятелска атмосфера, позитивни емоции и удобства за заетите хора и ще продължим в тази посока.

Пикадили

“Пикадили” е българска марка супермаркети, създадена през 1995 г., когато във Варна отваря врати първият неин обект. Дълги години супермаркети “Пикадили” има само във Варна. През пролетта на 2006 г. е отворен първият супермаркет на веригата в София, в един от моловете, последван след няколко месеца и от втори. През юли 2006 във Варна отваря врати и търговският комплекс “Пикадили Парк”, а в края на лятото веригата стъпва в Бургас и във Велико Търново. През септември миналата година сръбската компания “Делта Макси” стана собственик на 85% от акциите на веригата.

 

Румъния

Румънският пазар на дребно в общи линии не се промени много през изминалата година, но новите тенденции станаха по-ясно изразени. Ако 2007 бе годината на дискаунтърите и хипермаркетите, то 2008 може да бъде характеризирана като годината “но”: търговците продължиха експанзията си, но по-бавно, потреблението продължи да расте, но с по-умерени темпове, цената все още е важна, но потребителите повече се интересуваха от премиумни марки.

2007 и 2008 година бяха важни за икономическия растеж на Румъния, особено в сектора на бързооборотните стоки. Потреблението беше основната движеща сила на ръста, но понеже бе подхранвано главно от внос, започна да се превръща в проблем заради търговския дефицит, който генерира. Търговците и доставчиците отчетоха двуцифрено увеличение на продажбите, като през 2008 пазарът на пакетирани храни в Румъния бе оценен от Евромонитор на 6.9 млрд. евро. Предвижданията са до 2012 г. той да достигне 10.5 млрд. евро. За 2009 се очаква среден ръст от около 10%. Проучване на The Economist показва, че 36% от компаниите очакват бизнесът им да се развива “все така добре” или “по-добре”, докато 30% очакват спад в продажбите през 2009. Крайният резултат ще бъде повлиян и от общата икономическа ситуация.

Пейзажът остана непроменен

През изминалата година търговският пейзаж остана почти непроменен в сравнение с 2007 г. Намаляването на броя на малките магазинчета и будките бе компенсирано с появата на по-големи обекти, които от своя страна са отбелязали ръст от 10% (включително и дискаунтърите). Броят на малките магазини (под 20 кв. м.) е намалял, докато този на средните и специализираните магазини е нараснал. Що се отнася до подобряването на качеството в този сегмент, предизвикателствата остават същите. Собствениците на традиционни магазини са наясно, че дискаунтърите са основната им конкуренция. Опитите им да задържат клиентите си не винаги успяват. Основният проблем на традиционните магазини е, че собствениците им не могат да изяснят позицията си и да се адаптират към новите условия, като изпращат двусмислени послания към клиентите. Те смятат основно, че големите супермаркети са заплаха, защото предлагат по-ниски цени. Затова се стремят да свалят цените, вместо да наблегнат на предимствата си като близост, удобство и персонално отношение към клиента. От друга страна, заплахата на модерната търговия е съвсем реална и се доказва от факта, че през 2008 само 19% от домакинствата харчат бюджета си в малки традиционни магазини, докато през 2007 този процент е бил 37 (по данни на Nielsen). Според данни на същата агенция в Румъния на 1 млн. души население се падат 15 малки супермаркета, един хипермаркет и един голям супермаркет. В Европа средно се падат съответно по 109, 14 и 40.

Модерната търговия има национално покритие

Основните характеристики на модерната търговия останаха непроменени през 2008 г. Веригите останаха фокусирани върху експанзията си и информирането на потребителите за цените. Повечето търговци обявиха, че вече имат национален обхват, благодарение на бързото си развитие. Хипермаркетите навлязоха в средно големите градове, а дискаунтърите – в малките градове с население под 15 000 души. Заради това в опит да привлекат клиенти веригите започнаха да се рекламират по телевизията. Териториалната експанзия ще продължи да бъде главната цел на търговците, но техните планове са като че ли по-малко агресивни, защото се очаква цените на парцелите да паднат, а и глобалната финансова криза ще попречи на веригите да отворят толкова много обекти, колкото през 2008 г. Затова през първата половина на 2009 ръстът на търговските вериги ще бъде по-бавен. Друго интересно събитие през 2008 г. бяха почти финализираните сделки за покупката на местните вериги Artima от Mega Image и на La Fourmi от Carrefour. Двете вериги бяха ребрандирани и интегрирани в общата концепция.

Собствените марки

Ако през 2006 г. 11% от потребителите въобще не знаеха за собствените марки, то през 2007 процентът е паднал до 9, според изследването Nielsen Shopper Trends. За сметка на това потребителите са запознати само с няколко от тях – Aro, Clever, Nr. 1 и Metro Quality. Засега собствените марки не са важна част от асортиментите на магазините, но търговците планират пазарният им дял да достигне 15%. Дискаунтърите са основната движеща сила в ръста на сегмента, въпреки че повечето румънци все още не са запознати със собствените марки. Стратегията е различна за различните случаи, но повечето търговци разполагат собствените си марки на рафтовете с най-изгодни цени и покриват основните хранителни стоки. Някои от собствените марки обаче започват да се насочват към премиумните и био сегментите.

Колко дълго ще продължи експанзията?

На национално ниво модерната търговия има дял от 40%, което е с 5% повече от 2007 г. Потенциал за растеж все още има, но за сметка на площите. По-малки магазини могат да намерят нови ниши, за разлика от хипермаркетите и другите големи формати. Carrefour демонстрира, че може да навлезе и в по-малките градове с покупката на Artima. Други търговци, като Billa, отварят по-малки обекти. Дискаунтърите имат най-голям потенциал за растеж, защото форматът им е много подходящ за малки населени места. Същевременно конкуренцията стана доста видима през 2008 г. В Арад например има 14 обекта на вериги от модерната търговия, а в града живеят 200 000 души. Тъй като този вид търговия е още сравнително нов за румънския пазар, интересът може да се дължи по-скоро на любопитство. Но се предполага, че след като то отмине и потребителите станат повзискателни, те ще започнат да ходят в магазина, в който персоналът е по-мил, опашките са по-къси, между регалите има повече място за разминаване и магазинът е по-чист и приятен.

Нови покупки през 2009?

Всички търговци активно търсят възможности за развитие, а финансовите трудности ще дадат повече такива възможности. Повечето проблеми ще споходят местните супермаркети, които не са част от верига и които нямат особена подкрепа от страна на доставчиците. Големите играчи също може да бъдат засегнати – G’market и Spar така и не можаха да осъществят плановете си за развитие.

Регионални и специализирани вериги

Макар и с бавно темпо, румънските търговци започнаха да развиват регионални вериги от магазини. Най-добрият пример е Ethos, която бавно започна да се разширява в малките градове около Букурещ и разполага с две складови бази. Специализирани вериги като дрогериите dm, Food, Cosul Verde и Bio Markt започнаха да развиват търговската си мрежа и да се възползват от възможностите на румънския пазар. Появиха се и оператори на удобни магазини. R-kiosk (предлагат сандвичи, безалкохолни, шоколади и бонбони, вестници и списания и др.) вече има шест магазина в столицата и пет в провинцията.

Къде отидоха някогашните печалби?

Въпреки че финансовата криза може и да не изглежда толкова тежка, колкото някои си мислят, се появяват някои тревожни знаци: безработицата расте, пазарът стана свидетел на финансови колапси, особено на по-малки компании, а международните играчи искат пари в брой от компанията - майка. Това, което големите производители и доставчици трябва да разберат, е че финансово ще трябва да поддържат традиционната търговия. Доставчиците и търговците ще трябва да се примирят с по-ниски печалби и маржове, както вече направиха търговците в развитите пазари. Ако кризата се разглежда като възможност да се оптимизира бизнеса, да се намалят разходите по интелигентен начин и да се привлекат клиентите, то има надежда предстоящите трудни времена да бъдат успешно преодолени.

Роксана Бачиу, редактор, Magazinul Progresiv, Румъния

Унгария

Забавянето на унгарската икономика, което бе и найдрастичното в региона, съвсем естествено даде отражение и върху сектора на бързооборотните стоки. Според експертите браншът ще преживее 2008 година, но 2009 ще бъде много напрегната, защото се очаква драстичен спад в потреблението. Единственият добър знак за сектора през годината беше, че унгарските потребители се опитват да пестят от нехранителни продукти и да пренасочват средствата си за покупка на храните, които предпочитат. Като следствие потреблението на нехранителни продукти намаля рязко, но докато ситуацията се влошава, става много вероятно да намалее и потреблението на храни. Първият лош знак бeше намаленият оборот при коледните покупки през 2008.

Икономически индикатори

След промените през 1990 година, дълго време Унгария беше най-добре представящата се икономика в Централна и Източна Европа със значителни международни инвестиции. През последните няколко години обаче ситуацията се промени драматично – от 2006 насам ръстът на БВП на страната беше по-нисък от този на другите държави в региона, намаляха чуждестранните инвестиции и вътрешното потребление. През 2007 за първи път от десетилетие насам, ръстът на БВП на Унгария беше по-нисък от средния за страните от ЕС . През първата половина на 2008 БВП на страната нарасна с 2%, което е с 0.1 пункта повече от същия период на предходната година. Правителството предвижда общ ръст от 2.4% за цялата година и увеличение през 2009, но неотдавна прогнозите бяха понижени поради световната финансова криза. Инфлацията в Унгария достигна своя връх през 2007, когато бе една от найвисоките в страните от ЕС . През 2008 тя забави своя ръст, но остана над 6%, движена основно от растящите цени на енергията и храните. По отношение на обема, през 2007 продажбите на дребно намаляха за пръв път от десетилетие и номиналният ръст в стойностите се дължи само на инфлацията. Същата тенденция продължи и през 2008, като най-много пострада секторът на нехранителните стоки.

Tesco и Spar: бързо разширение

В Унгария, за разлика от повечето съседни страни, местните вериги успяха да запазят сравнително висок пазарен дял – CBA, Coop и Real имат общо 28% дял от пазара. В класацията Топ 3 на второ и трето място са именно CBA и Coop, а пред тях е само британската Tesco, въпреки че през изминалата година повечето нови обекти бяха открити именно от чуждестранните вериги. Според последни данни, най-популярен е каналът на супермаркетите. Tesco навлезе в него с формата си Express, въпреки че не отвори много обекти. В момента компанията има общо 83 хипермаркета в Унгария, като предлага и различни услуги – развива 49 бензиностанции, а отскоро продава и газ за домакинствата. Другите три вериги хипермаркети се развиваха доста побавно. В момента Cora има седем магазина, а Auchan – 11. Cora е насочила вниманието си основно към Будапеща и околностите и откри третия си обект в провинцията едва през ноември 2008. Мрежата хипермаркети Interspar, която е част от Spar, се състои от 29 магазина. Spar има общо 388 обекта в страната и е една от най-бързо развиващите се вериги. Част от успеха й се дължи и на покупката на дискаунтърите Plus от Tengelmann през март миналата година, с което удвои броя на обектите си. Spar откри и втори логистичен център през август, който обслужва източната част на Унгария.

Супермаркети

Каналът на супермаркетите е доминиран от пет вериги. Освен вече споменатите Tesco Express и Spar, на него присъстват местните CBA, Coop, Real и Match, която е собственост на белгийската Louis Delhaize Group. Последната има добре развита мрежа от 125 магазина и въпреки че не открива много нови магазини напоследък, се радва на добри позиции, особено в Будапеща, където има супермаркети в най-посещаваните търговски центрове. CBA е вторият по големина играч на унгарския пазар за хранителни стоки. Той е собственост на 48 частни лица и компании и има мрежа от над 3000 франчайз супермаркета в страната. CBA International действа извън Унгария и присъства в девет източноевропейски страни, сред които и България. Coop е най-големият играч сред супермаркетите, също с над 3000 обекта в Унгария, като основната му сила са големият брой малки и средни магазини в провинцията. Те могат да бъдат открити в почти всеки малък град и село.

Дискаунтъри, собствени марки

Секторът на дискаунтърите в Унгария е доминиран от “трите P” - Penny Market, Plus и Profi. Преди четири години се появи и друг сериозен играч – Lidl, който откри стотния си магазин през есента на 2008. Aldi стъпи на унгарския пазар миналата година, вече има 40 магазина и се разширява много бързо. Изглежда Aldi се опитва да се позиционира в по-висок ценови сегмент от Lidl и не рекламира толкова агресивно ниските си цени. Концепцията на Penny Market също се оказа печеливша – доскоро 168-те магазина от веригата се обслужваха от един логистичен център, но неотдавна немската компания откри още един в Източна Унгария. Собствените марки държат средно 20% от пазара в Унгария. Тяхната голяма популярност сред потребителите се дължи на доста изгодните им цени. Те са най-предпочитани в категориите храна за домашни любимци, замразените храни и закуските. Скорошно проучване на Nielsen сочи, че всеки втори потребител в Унгария вярва, че качеството на собствените марки е толкова добро, колкото и на марковите продукти. Общо 76% от запитаните са отговорили, че са си купили поне един продукт от собствена марка в последните четири седмици.

Петицията на фермерите

Въпреки че Унгария е един от най-големите производители на земеделски продукти, броят на храните местно производство по рафтовете на унгарските супермаркети намалява. Причините са различни: от неконкурентните цени до различните субсидии от ЕС за различните държави. Но едно е ясно - разликата между цените, които фермерите искат за продукцията си и тези, които търговците са склонни да плащат, става все по-голяма. Търговците са в по-изгодно положение, защото могат да заменят местното производство с внос от ЕС . Проблемът не е нов (съществува от присъединяването на Унгария към ЕС през 2004), но миналата година той достигна своя връх след скандалите с пъпешите, ябълките и млякото. Ситуацията с ябълките ескалира дотам, че около 15% от плодовете останаха да гният по дърветата. Това накара различните фермерски организации, предвождани от тази на млекопроизводителите, да излязат с петиция през ноември. Основните искания в нея включваха: поне 80% от продуктите в супермаркетите да са унгарски, отстъпките да не са над 5%, както и вносните земеделски продукти да отговарят напълно на унгарските стандарти за качество и да не са със скоро изтичащ срок на годност. Земеделското министерство прие тези искания и в момента текат преговори между фермерите и търговците. Все още не се знае какъв ще бъде резултатът, но ако търговците не приемат исканията доброволно, е много вероятно те да им бъдат наложени чрез закон.

Петер Салго, редактор Progressziv Magazin, Унгария

Хърватия

Хърватският пазар на дребно е един от най-динамичните сектори на икономиката на страната. Консолидацията и увеличението на важността на големите вериги са основна тенденция от няколко години насам, въпреки че малките магазинчета все още съставляват около 1/3 от сектора през първата половина на миналата година. Важността на този канал обаче отслабва с развитието на модерните търговски вериги. Концентрациите, сливанията, конкуренцията и навлизането на нови формати (дискаунтъри), предизвика формирането на нови стратегически съюзи. Billa например се присъедини към съществуващото обединение Mercator-Plodine, за да получи по-добри условия от дистрибуторите. Найскорошният случай на асоцииране на търговски вериги е сливането на големите регионални вериги Kerum, CBA, Tommy и Gavrilovic в NTL National Retail Chain. Този ход е предизвикан от очакваното влизане на страната в ЕС и от засилването на конкуренцията. Поради тези причини местната Konzum, която дълги години държи челната позиция сред търговските вериги, ще се сблъска с още по-сериозна конкуренция. Ако погледнем дела на водещите вериги от пазара на дребно, ще забележим, че по-големите формати генерират все повече приходи, а десетте водещи вериги придобиват все по-голяма значимост. В началото на тази година те държат общо повече от половината търговия на дребно в Хърватия.

Удобство, асортимент и близост – най-важни за потребителите

Според проучването Gfk Shopping Monitor, проведено през ноември 2008, все повече хора обръщат внимание на цената, когато пазаруват. 30% от отговорилите ходят в повече от един магазин в търсене на най-добрата цена (през 2006 те са били 22%). Очаква се с пълното развихряне на световната финансова криза броят им да се увеличи още повече. Ръстът на цените на стоките не се е отразил на сумата, харчена за покупките, а на количеството им, тоест се харчи същия бюджет както преди увеличенията на цените. Конкуренцията между различните вериги става все по-ожесточена, защото всяка се бори да запази пазарния си дял. На въпроса защо пазаруват в магазина, в който обикновено ходят най-често и харчат най-много пари, участниците в проучването отговориха, че най-много от всичко обичат удобството – богатият избор от стоки и близостта до дома им. Цените се нареждат на трето място сред причините за пазаруване. Важни нови тенденции са стремежът към бързина (без чакане по опашки) и предлагането на пресни продукти.

Хърватите са много претенциозни

Имайки предвид факта, че потребителите все повече търсят пресни продукти, е интересно, че специализираните магазини (месарници, рибни и магазини за плодове и зеленчуци) губят битката срещу веригите. През 2006 37% от потребителите са купували прясно месо от месарница, а през 2008 числото е паднало до 8%. Междувременно продажбите на месо са нараснали в супери хипермаркетите. Същото е валидно и за пресните плодове и зеленчуците – все по-малко от тях се купуват от откритите пазари и зарзаватчийниците и все повече в големите магазини. Основните неща, на които потребителите обръщат внимание, са се променили значително през последните три години. До неотдавна при липсата на богат асортимент от стоки, това което вълнуваше клиентите беше работното време и възможността да се плаща с дебитни или кредитни карти. В днешно време тези изисквания са изместени от търсенето на пресни продукти, богат асортимент и ясното отбелязване на цените на стоките. Проучвания сочат, че хърватите се дразнят, когато не могат да намерят етикета с цената или когато той е различен от сумата, таксувана на касата. С нарастването на цените, това се превръща в един от петте най-важни фактора при избора на дадена стока. Интересно е да се отбележи също, че хърватите имат високи изисквания по отношение на външния вид и чистотата в магазина.

Търговията в Хърватия

Повечето от хърватите още са привлечени от блясъка и пищността. В периода на прехода през 90-те години на миналия век масовата приватизация постави началото на местните търговски вериги, а големите международни вериги влязоха в страната. По данни на Хърватската търговска камара и антимонополните власти от 2000 г. насам на местния пазар на дребно се наблюдава процес на концентрация, но все още има и много малки семейни магазини и предприемачи. Някои от тях са подписали договор с марката K plus markets, която затвърди позицията на местната верига Konzum. През 2000 година десетте водещи вериги са имали 16.6% от пазара, но само четири години по-късно техният дял е достигнал 51%. Според пазарните проучвания водеща позиция в Хърватия има местната Konzum с много добре развита търговска мрежа, най-много клиенти и най-силни рекламни кампании. Същите данни сочат, че Kaufland, Mercator, Lidl и Billa се борят помежду си за второто място.

Hendal Market Research

Сърбия

Търговията на дребно в Сърбия през последните години претърпя сериозни промени, както в нагласите и навиците на купувачите, така и в броя на търговците на дребно. Въпреки че все още по-голямата част от търговията с бързооборотни стоки е в ръцете на дребни търговци, общият брой на тези магазини в Сърбия като цяло намалява. Освен това с всяка изминала година все повече потребители предпочитат да пазаруват в хипермаркетите. Повечето от новите вериги, които навлязоха в страната напоследък, са от съседни страни и направиха пазара по-конкурентен и съответно потребителите започнаха да стават по-претенциозни. Ето и някои от основните вериги в Сърбия (по азбучен ред):
Bravo: верига супермаркети, джойнт венчър на компаниите Si&Si и Vip. Има общо четири супермаркета – два в Белград и два в Лозница.
CBA: национално сдружение на сръбски търговци, част от CBA International. Има 22 членове и 831 магазина с различни формати.
Familija Market: нова местна верига супермаркети, която неотдавна откри първите си два магазина в Белград. Планира общо 250 в цялата страна
Maxi: част от Delta Holding (мажоритарен собственик и на българската верига “Пикадили”). Има четири формата: супермаркети, хипермаркети, удобни магазини и cash&carry.
Dis: веригата е резултат от сливането на магазините Dis и франчайз със същото име. Специализирана основно в продажби на едро и в “мегамаркети” с по около 2000 кв.м. площ.
dm: Drogerie markt Serbia е част от dm-drogerie markt – една от най-големите европейски вериги дрогерии. Присъства в Сърбия от 2004 и в момента има 23 обекта.
Healthy Alliance: търговска асоциация, създадена през 2006 от търговските компании Impex promet, Kvin, Vir и Coka. Към тях се присъединиха и Podunavlje и Vum. Имат магазини във всички части на Сърбия.
Idea: има 84 обекта за търговия на дребно с различни формати и седем центъра за търговия на едро.
Interex: част от френската Intermarche. Има четири хипермаркета и един супермаркет.
KTC: Хърватска компания. В Сърбия има супермаркети.
Lilly drogerie: местна верига дрогерии с повече от 80 обекта в Белград и провинцията. В някои от тях има и аптеки.
Mercator-S, M-Rodic: Mercator-S е част от словенската компания Mercator и е оператор на хипермаркети. M-Rodic е създадена от сливането на Mercator и сръбската верига Rodic и има различно формати – мегамеркети, супермаркети, продажби на едро и cash&carry.
Metro Cash&Carry: част от Metro Group. Има пет магазина cash&carry в Сърбия.
Tus: част от словенската верига със същото име. В Сърбия има супермаркети в по-големите градове.
Univerexport: основана през 1990 за търговия на едро. В момента има обекти за търговия на дребно в почти всеки град в област Войводина.
Veropoulos: гръцка компания с верига от супермаркети Vero в Белград.

Характеристики според Nielsen

Според агенция Nielsen общият брой на традиционните магазини за хранителни стоки намалява през последните години – тенденция, типична и за съседните страни. За сметка на това броят на магазини с модерна търговия се увеличава постоянно, като данни на агенцията сочат, че общият им брой се е увеличил с 46% от 2006 година насам. При това развитие на търговията наблюдаваме все по-малък брой магазини, обслужващи все повече клиенти. Приблизителни данни сочат, че съотношението на супери хипермаркети към големи и средни магазини към малки магазини е 30:31:39. Делът на местните и международните вериги е съответно 25% и 12.9% по информация от агенция Nielsen. Данните сочат, че около 43% от фирмите в Сърбия се занимават с търговия и в страната има над 100 000 търговски обекта. Най-значимият търговец на дребно държи около 26% от пазара, а петте най-големи вериги си делят общо 40% от пазара.

Потребителите в Сърбия

Годишното проучване GfK Purchasing Power 2008/2009, проведено в 41 европейски страни показва, че всеки европеец има средна покупателна способност от 12 500 евро. Сърбия се нарежда на незавидното 33 място в класацията с 3080 евро на човек и бележи спад с две места или 5% от предишната година. Това не се дължи толкова на световната финансова криза, чийто ефект се очаква в Сърбия през 2009, а на инфлацията. Въпреки че през 2008 година страната е имала добър ръст на БВП , цените на хранителните стоки, енергията и услугите се повишиха. Проучването Nielsen Shopper Trends, което се провежда веднъж годишно сред клиентите на обектите с модерна търговия в четирите най-големи сръбски града – Белград, Ниш, Нови Сад и Чачак – сочи, че най-много пари се харчат в хипермаркетите – 41%. Повечето от сръбските потребители правят основните си покупки за домакинството веднъж или два пъти в месеца, като основното им внимание е насочено към избирането на най-удобния за тях магазин. Проучване на GfК сочи, че сръбските потребители все още не са толкова претенциозни като тези в развитите икономики – обръщат много голямо внимание на промоциите и не се интересуват особено от здравословните продукти. Всяка трета жена и всеки пети мъж казва, че се интересува от промоциите, като около 40% от тези, които ги следят, си купуват предлагания продукт заради подаръка, въпреки че първоначално не са планирали покупката. Сърбите, за разлика от жителите на други страни, са по-склонни да си купят нов продукт – 87%. Проучване на MEMRB сред клиентите на хипермаркетите показва какъв е техният среден профил – повечето са жени (55%), посещават хипермаркета дватри пъти месечно, около половината си правят списък с покупки, прекарват между 1 и 3 часа там, имат до две деца и са на възраст между 18 и 39 години.

Ана Филипович, Progressive Magazine Serbia

Македония

Търговията

Според данни на агенция Nielsen секторът на търговията бележи постоянен ръст през последните няколко години. От началото на 2007 до последните месеци на 2008 г. броят на магазините за търговия на дребно се е увеличил с 28% в канала хипери супермаркети. Броят на малките и средните магазини е нараснал с 20% за същия период, а средните и големите магазини са се увеличили с 10%. Въпреки че броят на хипери супермаркетите расте бързо (общо 70 в края на юли миналата година), Македония е все още доста назад по брой на такива обекти на 1 млн. жители, в сравнение с другите бивши югославски републики. Според проучването на Nielsen общият брой на хранителните магазини в страната (които не са суперили хипермаркети) е над 6000.

Потребителите

Скорошно проучва не на GfK показва, че домакинствата в Македония не са подобрили жизнения си стандарт особено в последните 12 месеца. От финансова гледна точка, качеството на живот е почти същото. Още повече че повечето от македонците (80%) очакват цените на хранителните стоки да се увеличат през следващите 12 месеца.

Черна Гора

Търговията

Данните на агенция Nielsen сочат, че в Черна Гора има около 1700 хранителни магазина до юли 2008 г. С население под 1 млн. жители, Черна Гора има 59 хипери супермаркета, което я нарежда доста по-напред от съседните Сърбия и Македония по брой такива магазини на 1 млн. жители, но е по-назад от Хърватия, Босна и Херцеговина и Словения, която има по 215 супери хипермаркети на 1 млн. души и води в региона по този показател. Търговците на дребно в страната се сблъскват с най-различни проблеми, като част от тяхното решение според Черногорската търговска камара е насърчаването на по-големи инвестиции. В страната има две местни търговски вериги – Plus Commerce и Voli, а неотдавна на пазара влезе и сръбската Delta Maxi.

Потребителите

Според проучване на GfK покупателната способност на черногорците е една от най-ниските в Европа. Страната е на 35 място от общо 41 изследвани европейски страни. Всеки гражданин на Черна Гора разполага годишно средно с около 2600 евро за харчене, а средната сума за Европа е 12 500 евро. След Черна Гора се нареждат Босна и Херцеговина с 2 330 евро, Македония с 2200 евро и Беларус, Албания, Украйна. Молдова е последна в класацията – нейните граждани имат 788 евро за харчене и това я прави най-бедната европейска страна. Средната сума, необходима за покриване на основните нужди на четиричленно семейство в Черна Гора през септември 2008 е била 762 евро, което е 1.8 пъти повече от средния месечен доход за страната, сочат данните на местни профсъюзи.