Списанието

Изберете рубрика:

 

Ценови войни на държавно и бизнес равнище

Брой 1 / 2, януари / февруари 2013

Дата: 06.02.2013 Коментари: 0
Снимки (1)
Ценови войни на държавно и бизнес равнище

Промяна в потребителското мислене, увеличение на цените на основни хранителни продукти и опити на държавата да ги регулира, както и откриване на нови магазини и ребрандиране на добре познати вериги. Това бяха основните събития на пазара на бързооборотни стоки в България през изминалата 2012 година.

Въпреки опитите на държавните институции да внушат приближаващия край на кризата, потребителите промениха начина си на мислене. Изследване на Nielsen, направено в средата на 2012 г. показва, че в тежката икономическата обстановка и покачването на цените, преобладаваща част от българските консуматори пазаруват само най-необходимото (45%), активно търсят промоции (26%) и купуват по-малко (23 на сто). Проучването на агенцията за изследване на пазара показа следните очертаващи се тенденции – българските потребители прекарват все повече време у дома, с цел да спестят от разходи за храна и забавления навън. Икономическият климат през 2012 г. е наложил на консуматорите преоценка на избора им на основен магазин, формат и марка. Наблюдава се и увеличен интерес към търговски обекти, предлагащи добро съотношение качество-цена, разнообразие от собствени марки в различните ценови сегменти, които могат да бъдат задоволителна алтернатива на водещите брандове.

Оказва се, че покачването на цените е повлияло основно върху покупките на пресни храни и захарни изделия, като специално пресните храни се купуват в по-малки количества. В същото време категории като безалкохолни напитки, продукти за лична хигиена и снакс са по-малко засегнати от този тренд. Въпреки това и при напитките, както и при импулсните стоки, продуктите за лична хигиена и грижа за дома от значение за покупките са предлаганите промоционални отстъпки.

Годината беше белязана и от множество спекулации, свързани с драстичното поскъпване на някои основни хранителни продукти. В опит да овладее паниката, обзела потребителите, държавата заложи на активна медийна самореклама, опитвайки се да се превърне в посредник между бизнеса и крайния клиент. Заради поскъпването на фуражите, месопреработвателите предупредиха за евентуален скок в цените на колбасите, месото и млечните продукти. Дори се появиха предупреждения, че при 30-процентен ръст на фуражите, увеличението на месните и млечни продукти може да достигне 15 на сто. Заради лошата реколта и поскъпването на пшеницата на международните пазари се появиха спекули за повишение на цената на хляба до 2 лв. на килограм. През месец август, след активна комуникация с представители на някои търговски вериги, министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов обяви, че цените на 10 основни хранителни продукти, произведени в България, ще „замръзнат” за три месеца. Сред основните продукти бяха хляб, кисело и прясно мляко, краве сирене, краве масло, кашкавал, свинско и пилешко месо, яйца и кренвирши. С посредничеството си земеделското министерство смяташе, че помага на обеднелия български купувач, а самото решение за замразяване на цените беше окачествено като „промоция” на търговските вериги. Реакцията на множество политически организации и най-вече на бизнеса беше остра, като всички единодушно споделиха мнението, че това е груба и нерегламентирана намеса на държавата в пазарната икономика. Политиката на българското правителство беше определена като враг на малкия и среден бизнес в страната, който също пострада сериозно по време на кризата.

Участието на някои вериги в споразумението с държавата също се изтълкува като намерение на самите търговци да се справят с все позасилващата се конкуренция между тях. След стъпването на „Лидл” на българския пазар съревнованието между отделните представители на модерната търговия, се изостри осезаемо. Всички увеличиха медийното си присъствие, в стремежа да привлечат все повече нови клиенти. Основно търговските вериги залагаха на по-ниска ценова политика, на повече промоции и акцент върху това, както в телевизионния ефир, така и в комуникацията си с клиента на място – в магазина. Част от големите международни вериги, представени у нас чрез хипермаркети и супермаркети, преминаха и към по-малки формати като квартални магазини, за да са по-близо до потребителите. Други пък заложиха на ребрандиране и активно лансиране на нови собствени марки.

През април 2012 г. „Пикадили Експрес” (формат „corner shop”, собственост на „Делез Груп“), беше ребрандиран. Така се появи „Пикадили Daily”. Магазините от този тип са по-малки в сравнение с добре познатите супермаркети на бранда – между 200 и 400 кв. метра. Освен ребрандираните „Пикадили Експрес”, до края на годината веригата отвори допълнително 6 изцяло нови обекта от формата, следвайки стратегията те да се намират на централни места в градските квартали. Към края на годината общо обектите “Пикадили Daily” станаха 18 за цялата страна, като 16 от тях са в столицата. Паралелно с по-малкия формат, компанията инвестира и в два нови супермаркета в столицата, единият от които бе отворен в близост до новооткрита метростанция в центъра на София.

Нови обекти бяха открити и от притежаваната от Schwarz Group верига „Кауфланд”. През 2012 г. нейните обекти в страната достигнаха 43 на брой, след отварянето на 3 нови хипермаркета – в София, Бургас и Габрово. След откриването на хипермаркета в Габрово, който е и първият от веригата в града, компанията вече е представена във всички големи градове на страната – Благоевград, Ботевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Горна Оряховица, Димитровград, Добрич, Казанлък, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Севлиево, Силистра, Сливен, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.

С отварянето на още няколко обекта, хард дискаунтърите на Schwarz Group – „Лидл” станаха общо 63 в 36 града на страната. Един от тях беше отворен на ул. „Екзарх Йосиф” в София и по този начин навлезе в централната градска артерия.  

Дни преди края на 2012 г. „Карфур” навлезе в 6-ти град на България компанията, собственик на веригата „КМБ България” отвори първия си хипермаркет в Стара Загора. Останалите градове, в които веригата присъства са София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. „КМБ България” притежава у нас и с още един формат търговски обект – супермаркети с бранда „Карфур маркет”. С хипермаркета в Стара Загора, обектите на компанията станаха общо 16 в страната 8 хипермаркета и 8 супермаркета. В столицата хипермаркет „Карфур” беше отворен в новооткрития „България Мол”. Пред Progressive изпълнителният директор на „КМБ България” Кристиан Шарита обяви, че има възможност в страната да бъде развит и нов формат магазини. 

Елина Пулчева