Икономика в навечерието на еврото: Какво следва за икономическия растеж?

Брой 10, октомври 2025

Дата: 03.11.2025 Коментари: 0
Снимки (1)
Икономика в навечерието на еврото: Какво следва за икономическия растеж?
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика 
 
Петър Ганев направи обзор на икономическата среда в България в момента, в който се случва прехода към еврото. В дългосрочен план най-честият индикатор, който се следи за икономическото развитие е БВП на човек от населението, отчитайки разликите в цените. В това отношение данните на ИПИ на база данни от Еростат показват, че България винаги успява да догони средното ниво за ЕС. 
Старши изследователят на ИПИ каза, че въпреки 3-те периода на криза за последните 25 г. -  2008-2010 , 2013-2014 и кризата заради пандемията, България успява да догони във всеки един момент и да има по-висок растеж от този в ЕС. Причината за този икономически растеж е не просто интеграцията в европейските вериги на добавена стойност и процеса на забогатяване, а трансформацията на икономиката. „Тя е най-видима в индустрията и най-често се проследява там“, коментира Ганев. 
 
От края на 2022 г. инфлацията достига почти 10% навсякъде и това се случва за първи път в новата история. Сега се наблюдава първо успокояване – в развитите икономики поне в момента на пръв поглед инфлацията изглежда под контрол – около 2%-2,5 на сто. В същото време в догонващите, развиващите се икономики пак се появи инфлация от порядъка на 4%-5%. В България инфлацията е над 5%,  но съседните на нас държави отчитат по-висока – в Румъния е 10%, в Сърбия, в Македония също е висока. Заключението на Петър Ганев беше, че регионално отново сме с по-висока инфлация, но нищо общо с нивата от 2022 г.
 
Сред причините за 10% инфлация в Еврозоната през 2022 г. са на първо място енергийните цени, които от своя страна доведоха до поскъпване на храните и услугите. България следва същия модел на поскъпване. 
В момента инфлацията в еврозоната е почти изцяло в услугите, няма я в храните, при енергийните продукти може пак да се появи.  В началото на годината в България имаше успокоение и покрихме критерия за влизане в еврозоната. От началото на 2025 г. обаче, инфлацията в голяма степен се предизвика от политически решения – ДДС на хляба се повиши от 0 на 20%, ДДС на ресторантите се вдигна, поскъпнаха цените на тока и водата. Към това се добавя и регионалният ефект и отново се вижда поскъпване при храните и особено ясно при услугите. Според прогнозата на Петър Ганев, по-скоро ще останем в период на малко по-висока инфлация от това, което би било цел - най-вероятно до края на годината тя ще е малко над 5%.