През последния МАТ период (август 2021 - юли 2022 vs август 2022 - юли 2023 година) общо категория „Кисели млека“ отбелязва спад в продажбите си в обем от 3,4%, а в стойност ръст от 21,5% според данните на „NielsenIQ България“.

Категорията се състои от три основни сегмента – кисело мляко за пиене, овкусено и обикновено кисело мляко. Тя е водена от сегмент „Обикновеното кисело мляко“, което заема 86,4% от продажбите в обем, следван от кисело мляко за пиене и овкусено кисело мляко с 4,6% и 9%, съответно. Важността по продажби в стойност са 80,6% за обикновено кисело мляко, 10,7% за овкусено кисело мляко и 8,7% за кисело мляко за пиене. Не се отчита значителна промяна в дела на трите сегмента за изследваните МАТ периоди през 2022 и 2023 година. Единствено продажбите в обем на овкусените млека падат с 0,1% в полза на киселото мляко за пиене.

Категорията по региони

С най-голяма важност за продажбите в обем е регион „Странжда и Добруджа“ с 35,0%, който изпреварва първенецът от МАТ 2022 година „Тракия“, който от своя страна отчита лек спад във важността от 34,9% през МАТ 2022 г. на 34,5% през МАТ 2023 година.

Въпреки обаче обърнатата тенденция регион „Тракия“ остава водеща в продажбите в стойност с 34,1% за разлика от „Странжда и Добруджа“, чиито процент са 33,8%. След двата региона по важност в стойност се нареждат „София“ с 20,3% и „Мизия“ с 11,8%.

Търговски канали

С най-голяма важност за категорията „Кисели млека“ са хранителните обекти над 100 кв.м., като те генерират 54,7% от общите продажби в обем и 56,2% от тези в стойност. Важността на тези обекти се води от организираните хранителни магазини над 100 кв.м., следвани от хипер и супермаркетите над 300 кв.м.

Хранителните обекти под 100 кв.м. заемат 45,3% от общите продажби в обем и 43,8% от тези в стойност. Водещите при тях са малките и средни обекти под 40 кв.м., следвани от  неорганизираните търговски обекти между 40 и 100 кв. м. Най-голям спад в продажбите в обем е регистриран при организираните хранителни обекти между 40 и 100 кв.м., който е 16%, а най-малък от 3% е при неорганизираните хранителни обекти между 40 и 100 кв.м.

Интересно е да се отбележи, че във всички канали се отчита спад на продажбите в обем, с изключение на хипер и супермаркетите над 300 кв.м, които регистрират стабилни нива с +0,4% ръст на годишна база, и неорганизиранте обекти над 100 кв.м, които запазват своите продажби и отчитат ръст от цели 11%.

Изменение в цените

През последната година категорията бележи значителни ръстове в ценовите нива, като за общия български пазар цената на килограм расте с цели 26%, а на единична опаковка с 25%. Средното увеличение на цените в абсолютна стойност на категорията за страната е 0,79 лв. на обем и 0,31 лв. на опаковка.

Фокусирайки се върху регионалното разделение на страната най-голям ръст в цената се наблюдава в регион „София“, където цената в обем расте с 0,90 лв., а на опаковка с 0,35лв. Следва регион „Тракия“, където показателите са 0,77 лв. и 0,31 лв., съответно. Останалите два региона също бележат двуцифрени процентни ръстове на цената.

От гледна точка на каналното разделение най-внушителни са ръстовете на цената в ораганизираните хипер и супермаркети, където цената в обем расте с цели 0,85 лв. (или 27%) и 0,33 на опаковка (26%). С най-забавен темп на ценови ръст е каналът „Неорганизирани хранителни обекти над 100 кв.м“, който бележи изменение от 0,69 лв. в обем и 0,28 лв. в единична опаковка.

Сегментиране по продуктова база, органичност и масленост

С най-голяма важност в категорията „Кисели млека“ е краве млякото, което заема 85,8% от продажбите в обем и 79,6% от тези в стойност. Останалите сегменти от категорията включват овче, козе, биволско, които обаче имат значително по-ниски дялове и важност за общите продажби.

Неорганичните кисели млека остават водещи с 99,8% от продажби в обем в сравнение с органичните, които запазват 0,2%.

С най-голяма важност за киселите млека са продуктите с 3,6% масленост, следвани от тези с 2% и 4,5%. Те заемат съответно 36,6%, 23,0% и 16,5% от общите продажбите в обем за категорията. Въпреки голямата си тежест, сегментът на продутите с масленост от 3,6% регистрира леки спадове от -0,9% в обем, а продуктите с масленост 2% (- 6,7%) и 4,5% (-5%) на годишна база.

Междувременно сегментът от продукти с масленост 2,9%, 4,2 % и „пълномаслени“ продукти бележи най-значителни ръстове по продажби в обем през последната година с положителни изменения от 15,5%, 16,3% и 4,8%, съответно. 

Предпочитани опаковки

Предпочитаната опаковка за „Кисели млека“ остава пластмасовата кофичка, която е с дял от 90,4% за категорията, следвана от пластмасовите бутилки при продажбите в обем. Интересна тенденция се наблюдава в растежа на употребата на пластмасови бутилки, които от 5,8% през МАТ 2022 г. стават 6,3% през МАТ 2023 година за разлика от кофичките, които от 90,9% през МАТ 2022 г. падат на 90,4% през МАТ 2023 година.

С най-голяма важност измежду опаковките са тези с  грамаж между 301-400 грама и 401-500 грама, които реализират продажби в стойност от 57,8% и 22%, съответно. Изменението на  обемите продажби обаче показват, че докато 301-400 грамовите продукти са със стабилен годишен ръст в обем от 3,3% , то 401-500 грамовите спадат с 14,2% отново в обем. Този спад се обяснява също и с ръста в продажбите в обем при опаковките от 51-100 грама и 101-200 грама от 19,1% и 5,6%, съответно.

През последната година броят на активните продуктови варианти (SKU-та) с регистрирани продажби на пазара ни остава стабилен, сравнено със същия период миналата година, като те начисляват 941 броя.

Топ 5 производители, подредени по азбучен ред, са: „Данон“, „Елви“, „Лактима“, „Обединена млечна компания" (ОМК) и „Полидей-2“.