Списанието

Изберете рубрика:

 

Има ясно изразена лоялност от страна на българските потребители към традиционните продукти и марки

Брой 9, септември 2018

Дата: 01.10.2018 Коментари: 0
Снимки (1)
Има ясно изразена лоялност от страна на българските потребители към традиционните продукти и марки

„Победа” АД е едно от големите производствени предприятия за захарни изделия у нас с дълга история. През 2019 година ще отбележи своята 90-та годишнина, с портфолио включващо към момента над 70 продукта от 6 продуктови категории. За пазара, традициите, предизвикателствата и бъдещето, разговаряме с Николай Колев, търговски директор на „Победа” АД.

„Победа” е с почти 90-годишна история. Как предприятието е успяло да оцелее през всичките тези години?

Изключителна привилегия и емоция е да работиш за компания с близо век история. Името на компанията ни носи хубави емоции на потребителите и всеки ден работим, за да поддържаме доверието им. Играта с всяка изминала година става все по-трудна, интересна и предизвикателна. Предложенията стават все по-атрактивни, шумът за потребителите е огромен. Навиците на потребителите се променят, а с тях не спираме да се променяме и ние.

Екипната работа е ключът към стабилността и успеха през годините, тя придава облика и визията на всяка организация. Не спираме да инвестираме в нашите хора. Градим доверие, ангажираност и взаимно уважение в нашия екип. Когато тези фактори са налице – процесите протичат оптимално и компанията върви напред.

Към момента какви видове продукти произвеждате? Кой от всички сегменти, в които оперирате, се развива най-динамично?

„Победа“ произвежда изделия в шест продуктови категории – бисквити, вафли, бонбони, мини кексове, кроасани и солени бисквити. Безспорно, най-силната и разпознаваема категория за нас са бисквитите. Нашите брандове са част от трапезата на българските семейства вече десетилетия наред. През последните две години вложихме много ентусиазъм и усилия за проекти в категория Тунквани вафли и успяхме да навлезем силно на пазара. Успехът на вафления ни десерт с портокал и фъстъци, който напомня вкуса на наша легендарна марка бонбони, ни вдъхнови да развием серията, лансирайки на пазара още два нови вкуса. Продължаваме усилено да работим по тунквани вафли и се стремим да останем нестандартни с предложенията си в тази категория. Големият интерес от страна на потребителите за пореден път доказва, че пазарът на вафли у нас има потенциал за още развитие и растеж. Активно работим и по проекти в категория бисквити и по-конкретно сандвич бисквитите, в която определено има място за поиновативни и интересни предложения.

Как се развива пазарът на захарни изделия?

Пазарът на захарни изделия в България продължава да расте. Категориите продължават да се развиват, както с навлизане на нови производители, така и с навлизане на нови продукти. Има ясно изразена лоялност от страна на българските потребителите към традиционните продукти и марки. Българският потребител остава по-консервативен и по-бавно възприема новите тенденции. Важно е да се съобразяваме с нагласите на пазара, но е наш ангажимент да го развиваме с по-иновативен подход. През последните години търсим по-нестандартни решения. Стараем се да „освежаваме“ традиционни за пазара продукти с нови вкусове, да им вдъхваме нов живот. Усилията ни се оценяват, тъй като последните ни разработки намират своята позиция и се възприемат добре от пазара.
Стоковите групи, в които българските производители продължават да заемат лидерски позиции, безспорно са категориите на бисквитите и вафлите. Винаги, когато коментираме пазара на захарни изделия, рано или късно стигаме до темата за цената. Действително, тя остава основно средство за навлизане, но опитът ни показва безапелационно, че не дадеш ли качество на потребителя, си обречен на неуспех. Последните ни проекти доказаха именно това – продуктът трябва да е богат на вкус, да е качествен, да доставя на потребителя задоволство.
Интересна тема за пазара се очертава навлизането на онлайн търговията в нашия бранш. В бизнеса с бързооборотни стоки, за съжаление, делът на този тип продажби все още е незначителен и пренебрежимо малък. Вероятно в това се корени начина на живот на населението и особеностите на ежедневието ни. Тенденцията, обаче, е положителна. Рано или късно онлайн пазаруването, включително на хранителни стоки, ще стане неделима част от ежедневието на българите.

Автентичното, познатото и с традиции или модерното и иновативното?

Ако искаш да си добър играч на пазара, трябва да си добър балансьор между двете. Да запазиш идентичността на продуктите, но също така да можеш да променяш техните характеристики и послания, за да стоят актуални спрямо времето, в което живеем. Релевантен пример е настоящата рекламна кампания на наша марка бисквити, която проведохме през август и септември тази година. Беше голямо предизвикателство да въплътим добре познатите и традиционни ключови характеристики и разпознаваемост на марката в едно ново, модерно и съвременно послание. Запазихме познаваемостта на продукта – усещането за море, автентичната гравюра на моряк, но ги качихме на друго ниво на комуникация – иновативна, модерна и насочена към нашето съвремие. Друг пример от нашата практика, с който успяхме да съчетаем успешно традиционното и иновативното е проектът с вафления ни десерт. Познаваемостта на марката бонбони е фактор, с който трябваше да бъдем изключително предпазливи и внимателни при стартирането на проекта. С месеци усилен и задълбочен труд успяхме да прехвърлим традиционния вкус на бонбоните върху друг много характерен за пазара продукт – вафлите. По този начин изнесохме консумацията извън специалните поводи и дадохме възможност на потребителя да се докосва до обичания вкус всеки ден.

Премиум или промо е работещият модел за нашия пазар?

За съжаление няма еднозначен отговор на този въпрос, а ако имаше – играта щеше да е твърде лесна.

Какъв дял от производството на „Победа” е предназначен за износ? За кои държави изнасяте?

Към момента износът на продукти в общите продажби е между 10% и 15%. Всяка година надграждаме усилията в тази посока. През последните години имаме много добри партньорства и позициониране на някои от Източните пазари.

Международните търговски вериги, присъстващи на българския пазар, вече по-отворени ли са да подпомагат българските фирми за износ на продукти в другите държави, в които оперират?

Налага се мнението, че българските производители не срещат особена подкрепа за осъществяване на подобна експортна дейност. Ние също не сме усетили конкретни усилия в тази посока и към момента не сме водили конкретни разговори. Надяваме се нещата да се подобрят в полза на българските производители и горещо апелираме към байерите на търговските вериги да проявяват повече национално самосъзнание и родолюбие и активно да провеждат политика по подкрепа на българските производители.

С годините успяха ли отношенията между търговци и доставчици да се развият в положителна посока?

Генералният извод е, че успяха. Разбира се, тук е редно да коментираме двете направления – традиционна и модерна търговия отделно. Българските търговци натрупаха самочувствие и опит в новата пазарна среда и успяха да задържат своя дял от бизнеса, като останаха значима част от пазара като цяло. В модерна търговия нещата също се развиват добре – с малки изключения, все повече търговците започнаха да се вслушват в доставчиците си и ни оставиха чувството, че сме сравнително равнопоставени.

Вие сте голям доставчик и работите с много търговци. Кои са най-големите предимства и недостатъци на модерната и на традиционната търговия?

В модерна търговия безспорно водещото предимство е окрупнения бизнес. Стартирайки работа, с който и да е от представителите на този тип търговия, условията са ясни и добре планирани с един търговски договор. За традиционната търговия това е недостатък – бизнесът е разделен на много части и са нужни огромни усилия и баланс да бъдат обхванати ключовите търговци, за да се покрие територията на страната. Недостатък при модерната търговия е оперирането с определен набор от инструменти за стимулиране на продажбите и въвеждането на нови, гъвкави такива, е сравнително труден процес. Много често търговският процес зависи от субективни решения, които понякога не са икономически обосновани. За съжаление, това често затруднява комуникацията. При традиционната търговия – процесите се случват като цяло по-бързо, с оглед на комуникациите между двете страни. Смятаме, че и в двата канала нещата вървят оптимално и успяваме да балансираме успешно.

Кои, според вашите наблюдения, са най-големите проблеми на българските производители?

На първо място негативната тенденция за намаляване на броя на населението у нас. Ограниченият пазар води до определени затруднения в развитието на бизнеса. Световните тенденции, които навлизат у нас, вълнуват потребителите, но обективно погледнато, реализацията е с ограничен обхват. Това е в пряка връзка с начина на взимане на решение и с инвестициите от страна на производителите. Относно износа европейските пазари не приемат с овации български стоки и пробивът не е никак лесен. Възможностите за развитие на външните пазари – компенсиране на този проблем с алтернативни международни пазари – Близък Изток, Азия, Северна Африка. Важно е и да се отбележи, че има проблем и с активното население на страната. Привличането на работна ръка и намирането на качествени специалисти и тяхното задържане се очертава като предизвикателство за големите работодатели. Проблем в търговската политика е и фактът, че България е малка страна, която като ресурс не определя отношенията с международните търговци и не налага тенденции, а основно се води от тях.

Какви са прогнозите ви за развитието на пазара на бързооборотни стоки?

Пазарът на бързооборотни стоки ще се развива със среден темп на ръст между 5% и 10 % всяка година. Естествено, този ръст, зависи от макроикономическите показатели, равнището на доходите на населението. Прогнозите за 2019 г. са оптимистични, предвид макроикономическите промени, които очакваме да настъпят у нас. Екипът ни, както винаги, ще продължи да устоява на промените с ентусиазъм и оптимизъм и да дава най-доброто от себе си.