Списанието

Изберете рубрика:

 

Регулациите ще навредят на бизнеса, защото ще ограничат свободата на пазара

Брой 1 / 2, януари / февруари 2014

Дата: 05.02.2014 Коментари: 0
Снимки (1)
Йордан Матеев, изп. директор на Сдружение за модертн търговия

Омбудсмани ще решават споровете между търговци и доставчици

Целта на Сдружението за модерна търговия (СМТ) е да работи за развитието на търговския отрасъл в България. В него членуват голяма част от представителите на международните търговски вериги на нашия пазар. С Йордан Матеев, изпълнителен директор на СМТ, разговаряме за зачестилите напоследък идеи на правителството да регулира по законов път отношенията между търговците и доставчиците.

 

Г-н Матеев, какво провокира големите търговци да се обединят?

Истината е, че не само у нас, но и в цяла Европа текат процеси, които изкарват на повърхността популистки тези, свързани с бранша „Търговия”. Те се базират на неверни факти и невярна информация и ако срещу тях не се опонира, съществува вероятност обществото да бъде заблудено, което да доведе до подкрепа на някои нелогични опити за въвеждането на регулации.

А защо в сдружението членуват само чуждестранни компании?

Членуват и търговски вериги, притежавани напълно или частично от българи. Отворени сме към всички компании, които се занимават с модерна търговия. Но трябва да направя едно уточнение. Независимо че голяма част от компаниите в нашето сдружение имат чуждестранни собственици, това са български фирми. Те все пак са регистрирани тук, инвестират средства на нашия пазар, плащат данъци, осигуряват работа и заплати на 22 хил. души. Това са огромни инвеститори, които работят за развитието на българската икономика.

А какво точно е модерна търговия?

Този термин по-скоро се използва от компаниите, които анализират пазара, за да могат да разграничат модерната от традиционната търговия. Дефиницията, която те са възприели, е, че модерната търговия включва магазини с две или повече каси. Звучи изненадващо просто, но зад това понятие се крие съвсем различен модел на работа. Модерната търговия не е просто продаване на стоки. Там се предлага преживяване. В това се корени и фундаменталната разлика между двата модела.

Модерната търговия има ли проблеми и какви са те?

Пред всеки бизнес стоят различни предизвикателства. Модерната търговия не е изключение. Битката е за завладяване на по-голям пазарен дял и всяка компания търси различни концепции и модели, с които да привлича повече клиенти. Точно предизвикателствата раждат иновациите и оптимизирането на процесите, които в крайна сметка водят до предлагането на по-ниски цени и по-добро обслужване на потребителите.

Как се развива пазарът на бързооборотни стоки според модерните търговци?

По време на кризата пазарът леко падна, а през последните години е стабилен. Миналата година не регистрира по-различна тенденция. Хората пазаруват по-често, но за по-малко пари. Стойността и броят на стоките в потребителската кошница намаляват. Очевидно българските потребители са много чувствителни към цената. Определено по-малко се консумират скъпите брандове. Може би това е и една от причините, поради които у нас бързо се развиват собствените марки на търговските вериги. При тези продукти с фиксирано качество се търси най-ниската цена. В България делът на собствените марки като част от оборота все още е на относително ниско ниво – 11%. В някои страни от Централа и Източна Европа делът варира между 15% до 28%. Тази тенденция ясно се откроява на пазара и ще продължава да се развива.

Друг важен момент е, че делът на модерната търговия всяка година се увеличава. Прогнозите на анализаторите са, че до края на тази година модерната и традиционната търговия ще се изравнят по продажби.

Едно от обвиненията към големите търговци е, че не публикуват печалбите си. Какъв е Вашият коментар по този въпрос?

Годишните финансови отчети на всички компании в България, включително и на тези, членуващи в СМТ, се изпращат в Национална агенция по приходите и в Националния статистически институт. Т. е. държавата разполага с цялата необходима информация, за да провери дали ритейлърите спазват българското законодателство. Големите търговци многократно са били подлагани на всякакви проверки, дори през последните години се забелязва увеличаване на контрола. Част от данъчните ревизии вече са завършили, без да е констатирано нарушение. Търговските вериги нямат притеснение в това отношение, дори напротив, имат самочувствието, че са сред най-големите данъкоплатци в България. Приходите в държавната хазна идват от ДДС, акцизи, осигуровки, ДОД и именно там приносът на членовете на сдружението е огромен. Когато икономиката стагнира и когато инвестираш милиарди на един пазар, а до момента нашите членове са инвестирали общо около 4 млрд. лв., е съвсем нормално да излезеш на загуба. Така че ние имаме самочувствието, че сме големи данъкоплатци и имаме принос както към бюджета, така и към икономиката на страната.

А как ще отговорите на възраженията от страна на доставчиците, че големите търговци им „извиват ръцете” с прекалено високи входни такси и изисквания?

Според мен това, което много често доставчиците не осъзнават, е, че търговците всъщност им продават търговски услуги. Т. е. производителите на практика са клиенти на големите търговски вериги. А един клиент има възможност да избира между доставчиците на услуги. Ключовият въпрос тук е не дали двете страни водят тежки преговори, а дали клиентът има възможности за избор. В сферата на бързооборотните стоки определено има такава възможност, защото съществува огромна конкуренция. У нас например десетте най-големи компании за търговия с бързооборотни стоки държат 1/3 от пазара. Останалата част е за малките независими магазини.

Не трябва да се подценява и фактът, че модерните търговци притежават ноу-хау, което внедряват на пазара и по този начин го развиват. Те имат преки наблюдения върху потребителите и това, което се търси. Споделяйки този опит с производителите, на практика им дават готови решения. Голяма част от портфолиото на най-успешните български производители се развива в тясно сътрудничество с търговците. Освен това големите вериги изсветлиха бизнеса, защото много от производителите, преди да започнат отношения с тях, работеха в сивата икономика.

На какъв етап е изготвянето на Зелената книга от Европейската комисия, която ще въведе на европейския пазар използването на лоялни търговски практики между доставчиците и търговците?

През 2009 г. по-активно започна да се говори за отношенията между участниците във веригата на доставки на бързооборотни стоки. Това се случи с подкрепата на Европейската комисия, която създаде т. нар. Форум на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни, в рамките на който участваха 11 европейски организации от различни бизнес сектори. В резултат на дълги разговори се стигна до изготвянето на списък, съдържащ нелоялните търговски практики, които бяха публикувани в Зелена книга, излязла в началото на 2013 година. В нея изрично се подчертава, че тези нелоялни практики се отнасят както за търговците, така и за доставчиците. В рамките на форума заинтересуваните страни се обединиха около 10 принципа за добри търговски практики. В средата на 2012 г. и нашата организация излезе със специална декларация, с която подкрепи внедряването на тези принципи в практиката. Те са в основата на т. нар. саморегулация.

Инициативата, наречена The Supply Chain Initiative (http://www.supplychaininitiative.eu/), има своя платформа в интернет и е отворена за всички компании. Процедурата по приемане е продължителна, защото изисква кандидатстване, самооценка доколко дейността на компаниите съответства на принципите, залегнали в проекта, и т. н. След като бъдат приети, фирмите от своя страна назначават специални служители (омбудсмани), чиято задача е при възникване на спорове между две страни да решат казусите, преди те да стигнат до съда. В тази инициатива вече са кандидатствали и са приети няколко компании, които присъстват на българския пазар – както търговци, така и производители.

Най-новото, което се случи през декември 2013 г., е, че Европейският парламент излезе с резолюция за отношенията по веригата за доставки, в която се казва, че застава зад саморегулациите като модел за развитие на взаимоотношенията. Според тях регулациите на национално ниво биха повлияли негативно върху ситуацията на вътрешния пазар, което ще доведе до намаляване на конкуренцията и увеличаване на крайните цени на стоките. Мнението ни напълно съответства на това становище, защото според нас прилагането на законови мерки в отношенията между търговците и доставчиците ще навреди и на двете страни, а и на крайния клиент.

В тази връзка какво е мнението Ви за идеите на правителството да се стартират инициативи, които да редуцират пазарната мощ на големите търговци?

Това е типичен пример за ограничаване на конкуренцията. Има много примери за инициативи на държавата, които показват дълбоко неразбиране на спецификите на модерната търговия. Секторът е много сложен и не може да се подхожда повърхностно и популистки, за да се решават проблемите му. Затова и нашата организация има някои забележки за готвените промени в Закона за защита на конкуренцията. Но за съжаление документът все още не ни е предоставен официално и поради това не мога да го коментирам в детайли.

Да разбирам ли, че СМТ подкрепя идеята за саморегулация на бранша?

Да, точно така. Ние подкрепяме идеята за саморегулация между търговците и доставчиците и търсим механизми, чрез които принципите за добри търговски практики да се интегрират на нашия пазар.

 

Катя Джатова

 

Основни принципи за саморегулация на бранша

1. ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ: В своите търговски взаимоотношения договарящите страни винаги ще взимат под внимание интересите на потребителите и цялостната устойчивост на веригата на предлагане. Договарящите страни ще гарантират максимална ефективност и оптимизация на ресурсите при дистрибуцията на стоки по веригата на предлагане.

2. ВЪРХОВЕНСТВО НА СВОБОДАТА НА ДОГОВАРЯНЕ: Договарящите страни са независими икономически лица, които уважават правата на другите субекти в установяването на тяхна собствена стратегия и политика на управление, включително свободата да определят самостоятелно дали да встъпят в договорно отношение или не.

3. УСТАНОВЯВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СПРАВЕДЛИВИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ: Договарящите страни ще се отнасят отговорно една към друга, добросъвестно и с професионално уважение.

Специфични принципи:

4. ПИСМЕНИ ДОГОВОРИ: Договорите трябва да бъдат в писмен вид, освен ако това не е практически невъзможно, а където е взаимоприемливо и удачно, под формата на устни уговорки. Те трябва да бъдат ясни и прозрачни, да покриват възможно най-много относими и предсказуеми елементи, включително права и процедури по прекратяване на договора.

5. ПРЕДСКАЗУЕМОСТ: Едностранна промяна в договорните условия не може да бъде извършвана, освен ако възможността за това, обстоятелствата и условията за такава промяна не бъдат предварително договорени. Договорите трябва да посочват процеса на обсъждане от всяка страна с другата на всички промени, необходими за изпълнение на договора или наложени по непредвидими обстоятелства, според посоченото в текста на договора.

6. СПАЗВАНЕ: Договорите трябва да бъдат спазвани.

7. ИНФОРМАЦИЯ: Обменът на информация трябва да се извършва при строго спазване на Закона за защита на конкуренцията и други приложими нормативни актове, като страните ще положат разумни грижи да гарантират, че предоставената информация е коректна и не е подвеждаща.

8. ПОВЕРИТЕЛНОСТ: Поверителността на информацията трябва да бъде спазвана, освен ако същата тази информация вече е станала публично достъпна или е била получена по законен път и доброволно от ответната страна. Поверителната информация трябва да бъде използвана от реципиента единствено за целите, за които е била предоставена.

9. ОТГОВОРНОСТ ПРИ РИСК: Всички договарящи страни по веригата на доставки трябва да носят сами своя предприемачески риск.

10. ОПРАВДАНО ИСКАНЕ: Договарящите страни нямат право да отправят заплахи с цел получаване на неоправдани преимущества или с цел прехвърляне на неоправдани разходи.

 Източник: http://www.moderntrade.bg/