Списанието

Изберете рубрика:

 

Търговците могат да бъдат сертифицирани лесно

Брой 1, януари / февруари 2009

Дата: 01.02.2009 Коментари: 0
Снимки (2)
Албрехт Бенцинг - управител CERES – CERtification of Environmental Standards GmbH

Сега се създаде общовалиден стандарт, чрез който се уеднакви какво стои зад термините био, еко, органично на различните езици и тези наименования се защитиха чрез закон. Преди това бяхме в ситуация, при която всеки можеше да нарече своята продукция био, без да има съответното основание. Хората вярваха на тези думи и купуваха неща, които нямат нищо общо със здравословното хранене. Дори и в България много потребители не знаят точно какво означава органично, но го възприемат за нещо положително.

Г-н Бенцинг, вашата организация има офиси на почти всички континенти. Какво е характерно за производството на биологични продукти?

Ако говорим за пазара, той е концентриран основно в богатите страни. Наистина имаме частни офиси на различни места по света, но на повечето органичното производство е с експортна насоченост към Европейския съюз, САЩ и в по-малка степен за Япония. В някои други страни, сред които е и България, има доста по-ограничени пазари. Сърбия също е малка страна, но с добри традиции в продажбите на здравословни храни, които са близки до органичните. Има изградена група от консуматори, които са свикнали да пазаруват такива продукти. Производството на органични храни не беше много познато допреди 20 години. Тогава това беше малък нишов пазар. Промените на него започнаха с едно движение стоките да излязат от специализираните магазини. Супермаркетите тогава бяха едва ли не враговете. Имаше дълга дискусия сред производителите, това бе валидно в особена степен за Германия, „дали наистина трябва да продаваме през супермаркетите, защото те са част от капитализма и ние не искаме да участваме в това”. В крайна сметка много производители просто започнаха да го правят и мисля, че това беше важна стъпка за излизане от тясната ниша. Така органичните храни станаха общодостъпни, а не предназначени само за хората с ръчно плетени пуловери и дълги коси. Преди това нещата бяха на полюси - ако не принадлежите към тази суб-култура, вие просто няма да влезете в такъв магазин. В супермаркета нещата стоят по съвсем друг начин – имате избора да прецените, дали да платите малко повече, за да си купите храна, която е добра за здравето и добра за околната среда. Всичко това спомогна за развитието на пазара на биологични храни. Важни се оказаха и регулациите на ЕС от 1991. С тях се създаде общовалиден стандарт, чрез който се уеднакви какво стои зад термините био, еко, органично на различните езици и тези наименования се защитиха чрез закон. Преди това бяхме в ситуация, при която всеки можеше да нарече своята продукция био, без да има съответното основание. Хората вярваха на тези думи и купуваха неща, които нямат нищо общо със здравословното хранене. Това в момента е проблем за България. След 1990 г. този пазар започна да се развива с 10-20% годишен ръст, но все още е ниша, макар и доста по-видима. Сега може би заради финансовата криза ще спре да расте, доколкото някои хора възприемат тези храни дори за луксозни, които са извън основните им нужди.

Биохраните са субсидирани. Каква е цената на решението да произвеждаш биохрани?

За това решение има широки граници. Ако имате земеделска култура, която не е много зависима от пестицидите, може да е добре за вас да минете към органично производство. Получавате субсидии от държавата и ако имате възможност да маркирате продуктите си като органични, ще имате подобра цена на пазара. Даже има хора, които увеличават своя доход, когато произвеждат по органичен начин. Винаги говорим за сравнителни цифри за дохода от органично и конвенционално производство. Ние сертифицираме и производители на кокосови орехи в Африка. Когато получих първия доклад от местният инспектор, видях с изненада, че добивът при органично производство даже е с 30% по-висок. Питах „защо, възможно ли е това”. Каза „да, защото конвенционалните фермери не правят нищо друго, освен да берат плодовете, а когато се ориентират към органичното производство, те започват да извършват различни обработки, да пазят почвата от ерозия и така увеличават добивите си”. Това е едната крайност. На другия край на скалата са високотехнологичните ферми за интензивно земеделие. За тях преминаването към органично производство може да означава падане на дохода понякога с повече от 50%. В Германия конвенционалните ферми използват много торове, препарати за растителна защита. Органичните фермери са щастливи, когато изкарат 4 т. пшеница от хектар, докато добивът на конвенционалните е около 7.5 т от хектар. Съотношението е 2:1. Икономически може да има смисъл, само ако постигнете два пъти по-висока цена на пазара, което понякога се случва, понякога не. В някои случаи цената на органичните и конвенционалните продукти е свързана, понякога конвенционалната пада, а органичната расте. Пазарът е сложен.

В кои страни е най-развито органичното производство?

В Европа Швейцария и Дания имат относително голям процент на органично отглеждани площи и култури. Но в Швейцария има много пасища, които се обработват лесно по органичен начин. Но и там има области, където пасищата се подхранват интензивно с торове и производството би паднало значително, така че трябват и доста познания. Мисля, че в Германия делът е около 5% от обработваемата земя и от пазара. Има страни като Австралия и Аржентина, където също голяма част от земята може лесно да се обърне в органична, но това едва ли има някакъв смисъл, освен за статистиката, защото произведеното мляко и месо се продават на конвенционалния пазар.

Какви са трудностите при сертификацията на търговците на дребно?

Търговците могат да бъдат сертифицирани лесно. Най-елементарно погледнато те трябва да сравняват количествата на био продуктите, които влизат и излизат от магазина им, за да няма разминаване. Все пак тук няма да се проверява дали се използват изкуствени торове или препарати за растителна защита. Много по-трудно е след сертификацията търговците на дребно да организират ритмични доставки на тези продукти. Често органичните производители не произвеждат достатъчни количества за големи вериги. А не си заслужава да имаш доставки за няколко седмици и след това да търсиш нов доставчик. Все пак трябва да се инвестира доста, за се популяризира стоката и тя да достигне до своите консуматори. Това е доста по-сложно за търговеца на дребно, отколкото да вземе сертификата си.

Има ли все пак производители, които могат да захранят големи вериги супермаркети?

В България също имате такива. „Гимел” захранва с домати и краставици няколко вериги в Германия. Другият начин на действие е организиране на производителите за съвместно достигане до пазара. Невинаги въпросът стои директно между фермерите и супермаркетите, защото малко фермери продават направо на супермаркетите. Често не може да се мине без посредник. Някои от търговците не мислят толкова какви пари ще направят чрез продажбите на биологични храни. Те използват този факт, за да подобрят представата за себе си в обществото. Има някои ритейлъри, които са с лош имидж от миналото, когато поначало имаше високо ниво на използване на пестицидите. Дори и в България много потребители не знаят точно какво означава органично, но го възприемат за нещо положително. Така могат да се привличат и по-богати клиенти или такива, които са ангажирани с органичното производство. Може част от стратегията на търговеца да бъде просто да се предлага всичко за всеки вкус. Така или иначе много потребители са настроени да задоволят потребностите си с пазаруване в един обект. Хората са заети.

Дали има все още специализирани магазини за биологични продукти в Германия?

Така се започна, с малки специализирани магазини. Някои от тях едва оцеляват, други се развиват добре. Има и малки специализирани супермаркети, както и нормални супермаркети, които продават 95-99% конвенционални храни. Даже там не трябва да ходите до специализиран щанд. Имате конвенционално мляко и до него органично мляко, също както и органични и конвенционални ябълки.

А какво показват тестовете от консумация на органична и конвенционална храна? Познава ли се по-добрия вкус при ябълките например?

Ябълките са добър пример. При тестове на сляпо е важно да има съпоставимост – органичните и конвенционалните ябълки да са от един и същ регион и от един и същ сорт. Тогава по-голямата част от анкетираните категорично определят, че органичните ябълки са по-вкусни. Но ако сравнявате италиански с германски домати, италианските ще спечелят, защото са гледани в страна с повече слънце. Този фактор е може би по-важен за вкуса, отколкото какви правила са спазвани при производството. Но ако и двата домата са италиански, ще спечели органичния. При други продукти разликата във вкуса не е много забележима, например при бананите. От друга страна младите консуматори са отрасли с вкуса на конвенционалното производство и го приемат за съвсем нормален. Не само най-богатите страни, България също има традиции в земеделието и всеки има познати, които сами си произвеждат пресни домати или краставици и знаят какъв е вкуса на истинския домат. От друга страна един домат, отгледан при естествени условия, без да е претоварван с много тор и препарати, пак може да е по-вкусен от един оранжериен биологичен домат.

Опитват ли се да ви лъжат, че нещо е произведено по органичен начин?

Има различна степен на нарушения – от непълно отразяване на операциите в дневниците до фактическото използване на забранени препарати или даже закупуване на конвенционална продукция и продаването й като органична за запълване на квотата по сертификата. По някаква причина сте произвели един тон домати, а сертификата ви е за пет тона – купувате останалите четири отнякъде и казвате, че и тези са органични. Затова в някои случаи се правят повече проверки, включително и на полето, и разминаванията се установяват. Или хората просто слагат етикети „органичен” за продуктите си. Повечето от начините за измама са ни познати. Основната функция на сертификацията по органично производство е да гарантира на крайния купувач, че в продукцията, която си е закупил като органична, може да има само следи от употреба на пестициди и изкуствени торове. Диворастящите плодове и зеленчуци често се доближават до органичните по този показател, като понякога са и по-вкусни.

Разговорът води Виктор Даковски