Списанието

Изберете рубрика:

 

80% от продуктите от овче и козе мляко се изнасят

Брой 3, март 2018

Дата: 13.03.2018 Коментари: 0
Снимки (1)
80% от продуктите от овче и козе мляко се изнасят

Следвайки плана ни в началото на годината да се срещнем с представители на браншовите организации, обединяващи производителите в най-големите сектори на хранителната индустрия, в този брой публикуваме интервюто със Симеон Присадашки, който вече осем години е зам. председател на Управителния съвет на Асоциацията на млекопреработвателите в България, а също така и собственик на „Жоси” ООД – фирма за производство и търговия на млечни продукти.

Г-н Присадашки кои бяха акцентите в развитието на бранш „Млекопреработка” през изминалата година?

През изминалата година в сферата на млекопреработката поне у нас нямаше някакви много съществени промени, сътресения и т.н. Фокусът беше върху сериозната работа по Закона за храните, който мина на първо четене и предстои да се гласува на второ четене. Този закон ще даде възможност за прилагането на повече конкретизирани правила и отговорности, „вратичките” ще се елиминират. До момента злоупотребата с храни се възприемаше като елементарно нарушаване на правилата, с новия закон част от тези нарушения ще се криминализират. За нас този закон е важен, защото млякото е съставна част от храненето на българина и заема 10-15% от общата консумация на храни.

В нашия сектор и по-конкретно в млекопреработката се получи недостиг на суровина. Този недостиг започна от есента на 2016 г. По тази причина суровината скочи със 70%, което се отрази на операторите в бизнеса. В Европа договорите за доставка на суровина са за 6 месеца. На свободния пазар се продават само така нар. „спотови млека”, които са над определените договорени количества. Цената на тези млека варира. Миналата година имаше много голям интерес от страна на Италия за спотови млека и това покачи цената на пазара. Въпреки това ние не сме повишили цените на продуктите с повече от 10-15%.

През изминалия период се отличиха заслугите на държавните институции, които създадоха условия за прилагането на правила, които да не се заобикалят при вноса на суровини от Европа, за което ние много апелирахме и държахме да се случи. Допреди две години съществуваше голяма анархия, но към днешна дата има създадена една добра система към фиска, която работи и вече голяма част от суровините, които влизат в България - сурово мляко, сухо мляко, млечни мазнини са вече регламентирани и обявени. Преди липсата на контрол създаваше условия за нелоялна конкуренция – влизаше мляко без документи, нямаше проследяемост. Вече над година тази система работи и е голям плюс за нашата промишленост.

За 2017 г. регистрирахме ръст в производството от 8%, спрямо миналата година, но според мен това се дължи на „изсветляването” на бизнеса. По отношение на вътрешния пазар не се забелязва кой знае каква динамика спрямо предходни години. Българският потребител е консервативен в храненето си, масово консумира млечни продукти и има доверие към тяхното качество. Забелязваме, че има повече вслушване в бизнеса и браншовите организации от страна на държавните институции.

Колко са предприятията у нас, чиято основно дейност е свързана с млекопреработка?

По мои сведения около 258 – 260, а през 2017 г. са отворени още между 6 и 8 предприятия.

Какво е потреблението на млечни продукти в България?

Потреблението на млечни продукти у нас е една постоянна величина. Може да има леко отклонение, но то не е съществено. Според мен, ние производителите трябва да търсим възможност за реализация продуктите ни на европейските пазари. Там правилата са установени и ясни. Факт е, че загубихме един голям пазар като Русия, който беше близък до нашата култура на хранене, но пък от друга страна и самите руснаци си признават, че затварянето на пазара им е помогнало да развият собствената си промишленост.

Увеличи ли се доверието на българския потребител към млечните продукти?

Да, увеличи се. У нас има много фирми, които вече продават с името си, което е ясен знак, че те гарантират качеството на продуктите, които предлагат на пазара.

Какво е положението със суровините в сравнение с предишни години?

Ние сме нетни вносители на суровина, но от друга страна реализираме голям износ на продукти. Балансът е положителен, защото износът на млечни продукти носи повече приходи, отколкото разходите за внос на суровина. Най-много суровина внасяме от Унгария и Словакия.

Какъв е процентът на износ на млечни продукти?

Най-много се изнася бяло саламурено сирене, защото това е и продукт с по-висока трайност и дава възможност за по-дълъг период на реализация на чужди пазари. Това е и единственият млечен продукт, който на световно ниво увеличава консумацията си, което се дължи на промяна в културата на хранене. Докато преди десет години в Европа беше възприеман като екзотичен балкански продукт и се консумираше единствено в определени ресторанти, днес навлезе в общественото хранене и присъства в менютата. Българското киселото мляко също набира все по-голяма популярност. Друг сегмент, който се развива са продуктите от овче и козе мляко. 80% от произведените у нас такива продукти се изнасят.

Най-много реализираме износ за страни, където има балкански общности. Ако говоря от собствен опит, това са Румъния, Испания, Англия, Германия. Много се говори за потенциала на китайския пазар, но аз съм умерен оптимист, защото, да, родните киселите млека там се харесват, но трудно ще ги накараме да приемат другите ни млечни продукти, чието производство изисква по-високо съдържание на сол, както е при бялото саламурено сирене, например.

Коя страна е най-големият конкурент на България в млечния сектор?

Гърция е и най-големият ни конкурент в производството на млечни продукти. Гърците защитиха своето сирене „Фета” и успяха да го наложат на пазарите в цяла Европа. Големите търговски вериги имат много изисквания - искат сигурност, гаранции, количества, което Гърция успява да им осигури. Няма търговска верига в Европа, която да не предлага гръцко сирене. Нашето сирене е два пъти по-евтино от гръцкото, но това явно не е определящо.

Съществува ли сив сектор и какво е влиянието му върху бранша?

Да, съществува. При положение, че по наши статистики у нас се обработват около 1 млн. тона мляко, а се обявяват 600 хил. тона, е достатъчно като факт, за да се направи подобен извод.

Кои основните проблеми на бранша?

Нерегламентираният внос и подмяната на имената е голям проблем, т.е. вкарват се продукти от Европа, които нямат нищо общо с нашите традиционни млечни произведения, но се продават като български. Най-голямата подмяна е в ресторантьорството - предлагат се някои сирена, които не са такива.

Работната ръка също е голям проблем - няма достатъчно хора, невъзможно е да ги обвържеш с договор, трудно се управляват, липсва дисциплина. Но това не важи само за нас, а за цялата хранително-вкусова промишленост.

И не на последно място голям проблем в нашия бранш е стабилността на цените. Няма качествено млекопроизводство. Докато млекопреработката през последните десет години успя да се развие - създадоха се конкурентни фирми, които успяха да си създадат пазари у нас и в чужбина, осигуряването на суровина изостава и като количество, и като качество.

Какви са очакванията Ви за развитието на сектора през тази година?

Надявам се да няма сътресения. За нашия бизнес е важно да има постоянни величини, за да можем да планираме правилно развитието си.